Тук събрахме всички традиции и празници, които бяха представени във „Фермата“ 7. За тяхната подготовка е помагала гл.ас. д-р Иглика Мишкова от ИЕФЕМ-БАН.

Повече по темата можете да откриете в „Алманах. Традиции и празници на българите" с автори Петя Банкова и Рачко Попов.

ИЗБОР НА СВЕТЕЦ ПОКРОВИТЕЛ
Старите българи вярвали, че всеки дом има своя патрон покровител, който пази дома, челядта, стопанството и стоката. До края на ХІХ и началото на ХХ в. в Родопската област, Пиринския край, Югоизточна и Беломорска Тракия това най-често е бил някой виден прадядо, основоположник на фамилията, който приживе се отличавал с храброст, мъдрост, сила.

Снимка: bTV Media Group

Нашите предци смятали, че след смъртта си той продължавал да се грижи за рода, като се явявал на сън или потропвал нощем от тавана, предупреждавайки за предстоящи злини и бедствия. Години по-късно хората започвали да гледат на този стопанин като на небесно същество и да го почитат като такова. Обикновено го почитали на деня, в който е починал или е проявил своята тайнствена помощ върху къщата – избавил ги е от беда, предупредил е за бедствие и др. В негова чест се устройвали тържества в знак на благодарност.

ХЛЯБЪТ
Хлябът в българската традиционната култура е обект на почит. Той не е просто един от продуктите на трапезата, той заема централно място във всички народни обичаи и християнски ритуали.

Снимка: bTV Media Group

Хлябът е дар, молба, жертва, той е най-важният продукт на земеделския труд, получен от обработката на роденото от земята пшеничено зърно.

Снимка: bTV Media Group

Смята се, че когато в един дом има хляб, има всичко. Изваден от пещта, хлябът се оставя да почива, вярвайки, че в този миг той обикаля житната нива. Смята се, че топлият хляб има душа и затова не се реже с нож.

ВОТИВИ
Разказът за вотивите е стар колкото света. Те представляват предметни изражения на човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здравето на животните и плодородие.

Снимка: bTV Media Group

Произход
Терминът произлиза от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава „вричане“, „оброк“. Народът ни ги е наричал оброци. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и без оригинални функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог/божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба за нещо води началото си още от антични времена.

Как се използват вотивите?
Според древните традиции вотивите се поставят първоначално на места, за които се смята, че са свещени, а в последствие върху иконите на светците-покровители. Залепват ги с восък, закачат ги с червен конец или ги забождат с топлийки с молба за изцеление или благополучие. В самата идея за даряване на вотиви на светците и божествата лежи старата идея за жертвения дар. Предците ни са възлагали на специални майстори да изработват вотивни фигурки от благородни метали, сребро и злато. Те обаче са се правели не само за здраве. Златарите изработвали фигурки с всякакви желания – за плодородие, нов дом, професия, образование, за бебе и дори за споделена любов.

ЖЕНАТА В СЕЛОТО И В ГРАДА
Според традиционните норми жената трябва да е работлива, похватна, да върти къща и семейство, да не е суетна и горделива, да пести, да изпълнява волята на мъжа си. Често и днес казваме, че жената е пазителката на семейното огнище, т.е. от нея до най-голяма степен зависи разбирателството в семейството.

Снимка: bTV Media Group


По какво обаче се различават българката от село и българката в града, живели в годините в навечерието на Освобождението и след него, та чак до Втората световна война? Какво е изпълвало дните им, как са се грижили за семейството си, за децата си, как са се забавлявали?

Снимка: bTV Media Group

Все въпроси, на които можем да си отговорим, след като научим повече за разликите между тях.

МОМИНА И МОМКОВА ВЕЧЕР
Според българските сватбени традиции и ритуали в деня преди сватбата момата и момъкът се разделят с моминството и ергенството. Днес младите хора си организират ергенско и моминско парти, но в миналото момината и момковата вечер са имали колкото забавен, толкова и обреден характер.

Снимка: bTV Media Group

За момата това е последната вечер в бащиния дом. Атмосферата е тъжна – пеят се жални песни, защото това е бил моментът, в който тя се разделя със семейството си. На следващия ден тя ще бъде „предадена” на младоженеца и сватовете и официално ще се прости с родителите си и дома си. . В много случаи, ако момата се жени за момък от друго село, може и да не види роднините и близките си с години. Тя „умира” за старото си семейство, вече не присъства в живота му и ще се „роди” наново с нов социален статус в новото семейство.

Снимка: bTV Media Group

Началото на раздялата на много места е свързана с поредица от гостувания на близки и роднини у момата с поклон (подарък), а също и с желанието да споделят мъката й от предстоящото събитие, да я успокоят. Казва се, че в събота у невестата „сички влизат нажалени, а излизат разплакани”.

ЗЕТЬОВДЕН
На 1 август църквата почита седемте братя Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар, загинали мъченически за вярата. Народните вярвания за празника са във връзка с отиващото си лято и постепенния преход към нов селскостопански цикъл.

Снимка: bTV Media Group

Затова предците ни смятали, че 1 август, наричан Макавей, предсказва какви изненади готви природата през септември. А по следващите 11 дни гадаели какво ще бъде времето през останалите 11 месеца. Каквото е времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден започват и богородичните пости.

Снимка: bTV Media Group

В Северозападна България Макавей е известен и като „баджанашки ден“. В този ден затьовете ходят на гости на своите тъстове и тъщи. На трапезата се поднася богата храна (имитативна магия, предизвикваща бъдещо плодородие и успешен край на текущия аграрен цикъл) като задължително са включвни обредни хлябове и вино (безкръвни жертви). След угощението най-старият зет взима приготвен за тая цел тулум и започва да бие с него баджанаците си. Гони ги из гумното (мястото на двора, на което се вършее житото) с шеги, но и с магическа цел – да са плодовити кравите, овцете и кобилите и за благополучието всемейството. От там идва и поговорката „Като зет на Макавей се е разлудял“.

 

ПЕТЛЬОВДЕН
Датата 2 февруари се свързва с честването на празника Сретение Господне. Църквата казва, че на този ден Света Богородица, 40 дни след рождението на Младенеца, по християнски канон го е занесла в храма, за да го „представи пред Бог“. От друга страна, на тази дата по стар стил се почита паметта на Патриарх Евтимий Търновски.

Снимка: bTV Media Group


Според народните вярвания на 2 февруари се празнува и Петльовден. В някои райони в страната този празник е приеман като мъжки аналог на Бабинден.

Снимка: bTV Media Group


Някои свързват основния обред на празника – коленето на петел, с библейската история за цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички момченца под 2-годишна възраст, родени във Витлеем и всички управлявани от него области. Между тях се е очаквало да загине и Божият син.

АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА
Православните християни почитат паметта на своите близки покойници три пъти в годината. Денят винаги е събота и е преди празниците Петдесетница (50 дни след Великден), Месни заговезни и Архангеловден (8 ноември).

Снимка: bTV Media Group


Според народното вярване, Архангел Михаил е един от шестте братя юнаци, които си поделили земята, небето и света. На Св. Рангел се паднали мъртвите души - той прибира душите на покойниците и е наречен Душевадник. Църквата почита паметта му всяка година на 8 ноември, а в съботата преди празника се отбелязва една от големите Задушници – Архангеловата.

КУКЕРОВДЕН/КУКОВДЕН
С Куковден или Кукеровден се свързва първият понеделник („Чисти понеделник”) на Тодоровата седмица. Това е денят, в който се поставя началото на Великия пост и е понеделникът след Сирни заговезни. Кукерските игри целят чрез страшните маски и специални магически танци да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.

Снимка: bTV Media Group

Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите.
Участници в кукерските игри са само ергените или младите женени мъже. Техните маски са съчетание от животински елементи и човешки черти, наподобяват козел, овен, вол и др. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.

ИМЕН ДЕН
Имените дни съществуват у нас отдавна. И за изненада на мнозина, вероятно, не рожденият ден, а точно именият ден е първият личен празник, който бързо набира популярност както сред градското, така и сред селското българско население. Причина за това изследователите откриват в навлизането на християнството по нашите земи.

Много често никой не помнел датата, на която се появило бебето на белия свят, а се помнело само, че детето се е появило около даден празник, или когато хората са извършвали определена стопанска дейност. Всъщност календарът е бил свързан повече с празниците, а не с датите. Така сред християните се утвърдила традицията да се отбелязва паметта на светеца и всеки, който носи името му, е трябвало да отбелязва това събитие и като свой личен празник. Не са редки случаите, когато детето идва на бял свят с името си - ражда се на определен празник..В деня, когато църквата чествала съответния светец, детето, носещо името му, отивало в черквата, занасяло там обреден хляб, а свещеникът му четял молитва за здраве. А след това домашните се събирали на празнична трапеза, но празненството е било семейно.

СУЕВЕРИЯ
Суеверията са дълбоко вкоренени в народните вярвания от древни времена и по цял свят. Средновековните учени употребявали думата във връзка с различни вярвания, които противоречат на християнството. Думата, която използваме ние, идва от старославянската дума „суе” или „всуе”, което означава празно, напразно и „вяра”, т.е. буквално „суеверие” означава празна вяра, лъжлива вяра, вяра в напразното. Суеверията се основават на идеята, че в света действа компенсаторна сила. Това е вид вярване в свръхестествени сили, които са двигател на събитията и „помагат” на хората да си обяснят различни причинно-следствени връзки. По своята същност суеверието е предразсъдък (поверие, заблуда), според който съществуват неведоми сили, способни да предвещават бъдещи събития и да им влияят. Проявява се в носенето на талисмани, правене на магии, избягване на числото 13, страх от черни котки и други подобни.

Някои суеверия са станали толкова привични, че дори се смятат за знак на внимание и вежливост и са се вкоренили в бита на всеки от нас неусетно. Например, когато някой кихне, околните му казват „Наздраве!”. Етнолози обясняват, че в много страни съществува поверие, че в момента на кихане „душата напуска тялото на човека” и затова се използва тази „защитна фраза”.

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
В неделя, седем седмици преди Великден, християните отбелязват Неделя Сиропустна. Празникът най-често е наричан Сирни заговезни, но са популярни и други названия – Сирници, Сирни поклади, Прошка.

Снимка: bTV Media Group


На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос. Припомнят се Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".

Снимка: bTV Media Group


Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Снимка: bTV Media Group

По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка и изричат "Прощавай, мале, тате…", а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава/ Простено да ти е, от Бога и от мен".

БЪДНИ ВЕЧЕР
На 24 декември християните по цял свят отбелязват един от най-важните семейни празници – Бъдни вечер. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също.

Смята се, че в навечерието на Рождество цялата природа затаява дъх в очакване. Легендите разказват, че птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината, трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят, а в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
И така в полунощ на Бъдни вечер, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък (готов за женитба), облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече поне тригодишно дъбово, брястово или крушово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Окастря го и го носи на рамо, за да не докосва земята. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим, славим, добре ни дошъл“, момъкът благославял: „Язе вкъщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. После дървото се миросва. В долния му край се издълбава дупка, запълва се със зехтин, тамян и восък, а в някои краища с вино, зехтин и тамян. Отворът се запушва с клин, а краят на дървото се увива в бяло ленено или конопено платно. Така вече бъдникът е миросан и се поставял в огнището.