Представете си: майка закъснява за работа, но кара децата до училище, а малкият й, 7 годишен син изведнъж проплаква: „Можееее ли да се върнем, моля? Забравих си цветните лепенки!”
Във всеки друг ден тя би обърнала колата, вече го е правила доста пъти. Този път обаче нещо изскача в ума й: „Ако всеки път спасявам децата си, те ще приемат за даденост всичко, което правя за тях до края на живота си.”
Затова тя отговаря по-различно от друг път – „Знам, че си разстроен, но няма да се връщаме. Сигурна съм, че можем да измислим нещо друго, с което да се забавляваш в междучасието. Хайде да помислим заедно, искаш ли?”
Синът не е много щастлив, но докато стигнат до училище, вече е измислил какво да прави, а майка му се е научила да бъде по-изобретателна и да не оставя децата си да разчитат твърде много на нея.
А как бихте отговорили самите вие? Помислете какво правите обикновено, когато децата ви са разстроени и искат помощ. Дали по-скоро бихте били:
Защитник: „Ако имаш нужда от нещо, аз ще стоя ето тук по време на празненството.”
Спасител: „Ще го измисля вместо теб, слънчице”
Твърде загрижен(а): „Ще се обадя на родителите на това дете и ще им кажа да го накарат да те покани.”
Съжаляващ(а) ги: „Изморен си. Иди да си легнеш, а аз ще го направя вместо теб.”
Перфекционист: „Оправям ти леглото наново; не си изпънал ръбовете, както трябва.”
Или нещо друго? Истината е, че ако искате да отгледате независимо дете, което може един ден да се грижи само за себе си – трябва да знаете къде да слагате граници в това, което правите за него.
Ако се чувствате виновни, направете си списък с причините, заради които трябва да престанете с навика да правите всичко вместо детето си (във всеки един мъничък момент от деня му).
Няма родители, които искат децата им да страдат от разбито сърце или разочарования. Първичните ни инстинкти ни карат да се опитваме да ги защитаваме от всичко и да решаваме проблемите им. Но така те не могатда се научат да развият у себе си способности, необходими, за да могат да се справят в реалния свят.Затова вие трябва да напътствате детето си, а не да вършите вместо него всичко. Това ще научи малките, че очаквате от тях да се справят сами с трудностите – каквито и да са те – и че им се доверявате, че наистина могат да се справят.
Ето някои идеи в тази посока:
Разберете какво може да прави детето ви само и се отдръпнете. Може би е дошъл момента то да си приготви само обяда, да си оправи леглото, да изпере или да си запише час при зъболекаря. Всичко това зависи от възрастта, зрелостта и личните способности на детето ви, разбира се. Целта е да не ги караме да правят неща, за които не са готови. Учете ги на всичко едно по едно.
Спрете да ги „спасявате”. Може да се увлечете в тази практика. „Мишо е много зает – ще му напиша домашното по математика, а той после ще го препише.”…
Единият от начините да промените този модел е да започнете със семейна сбирка, на която да постигнете съгласие по въпросите с поемането на отговорност и колко помощ може да получи детето ви. Това ще го научи, че ако не направи нещо, което трябва, това ще има последствия.
Научете детето си да бъде организирано. Губи ли бележника си? Не може да си намери маратонките, камо ли учебника по български език. Вместо да се карате, помислете как да му помогнете. Например – направете заедно календар, в който да си записва всички ангажименти. Дори и по-малките деца могат да си имат календари – вместо да пишат могат да рисуват картинки на това, което ще правят. Така ще свикнат сами да знаят какво трябва да правят, без да разчитат на вас да им казвате постоянно.
Научете го да преговаря. Децата ви очакват ли винаги да бъдете арбитър в споровете помежду им? Опитайте нова тактика. Научете ги как да се справят сами. Обяснете им, че преговорите служат за намирането на решение, което да е най-честно и да удовлетворява всички страни в спора. Направете строги правила: нека едното да мълчи и да слуша, докато другото излага позицията си. Без да го прекъсва. Друго начин да се справите, е да им покажете играта „камък, ножица, хартия”, така забавно ще разрешават проблемите си.
Говорете за бъдещето. Окуражавайте децата да мислят не само за тук и сега. Например – когато са по-малки – говорете с тях какво ще правите на следващия ден, а когато са по-големи – за пролетната ваканция, например. Това е важно практическо умение, защото така ще се научат да имат дългосрочни планове и е важно, когато един ден са изправени пред възможността да имат кариера.
Има няколко основни качества, които децата ви трябва да притежават, за да имат успех, когато пораснат:
1. Те са самостоятелни
2. Любопитни са към света навън
3. Притежават някои „инструменти” (способността да овладяват умения, да повишават ефикасността в работата си и мислят продуктивно).. и
4. Умеят да общуват
Любимият ни цитат за това какво означава да си родител, е на Конфуций: „Най-прекрасната гледка на света е дете, което върви уверено по пътя на живота си, след като вие сте му показали пътя”
