Тя се казва Златина Тодорова (32 г.) от гр. Бургас, майка на дъщеричка, която скоро ще стане на 5 г. За да се радва на своята рожба обаче, е минала по доста труден път – пътя на инвитрото. На 23 години вече е завършила магистратура, работи и има сериозен мъж до себе си. Винаги е искала да има деца, затова и решават, че моментът е идеален и двамата са напълно готови и наясно с отговорностите да бъдат родители. „Днес, 5 години по-късно, бих се подложила отново на всичко, през което преминах, за да имам дъщеря си”, казва Златина.
Свързахме се със Златина, с помощта на сдружение "Зачатие", която е единствената пациентска организация в България за хората с репродуктивни проблеми.

Много жени се сблъскват с проблема, който има Златина. Това е и един от поводите МЦ „Димитров” да организира благотворителна инициатива, в която две български двойки ще получат безплатна инвитро процедура. Критериите за кандидатсвтане, необходимите документи за участие и повече подробности по темата може да видите на сайта www.invitro.bg.

Около половин година Златина и съпругът й правят опити тя да зачене по естествен път. Но – безуспешно. Неизменно се появяват съмненията дали няма проблем, който пречи това да се случи. Златина базови изследвания при гинеколога си, минават и още 6 безрезултатни месеца. Тогава решава да потърсят специализирана помощ.

„За жалост загубих известно време, докато открия точния специалист. Това ни отне още 2 години напразни опити за забременяване по естествен път, преди да разбера, че е невъзможно. Оказа се, че съм с тубарен фактор – и двете ми тръби бяха запушени и с хидросалпинкси, вследствие на хламидиална инфекция, за която дори не подозирах. Наложи се да ми отстранят тръбите с лапароскопия и единственият начин да имам дете за мен остана инвитро оплождането.”  

За нейна радост, по това време община Бургас тъкмо стартира програма за финансиране на двойки с репродуктивни проблеми. Успява да се възползва от това финансиране, което е голяма помощ за семейството. За сведение базова цена за класическо инвитро започва от 2000 лв.

„Имам 3 опита инвитро. Процедурите правих в МЦАР-Варна, при д-р Кателия Александров.  Започнахме със стимулация на яйчниците, която продължи 10 дни. Ижекциите си поставях сама всяка сутрин и вечер. Следяхме как се развиват фоликулите, след това направихме пункция на яйцеклетките, оплодиха ги и зачакахме да започнат да се развиват. Три дни след пункцията направихме трансфер на оплодените ембриони и започна голямото чакане - до теста за бременност трябваше да минат 14 дни.”

Това може би е най-трудният момент на инвитро процедурата – чакането. Тогава, когато знаеш, че нищо не зависи от теб, че специалистите са направили каквото е необходимо и остава само да гледаш как се мести стрелката на часовника и как се сменят дните в календара. 

„Ту летях в облаците, убедена, че опитът ще е успешен, ту изпадах в отчаяние, че нищо няма да стане. Постоянно се притеснявах нещо да не се обърка. Вглеждах се във всеки симптом, всяко усещане, всяко боцване тук и там. Беше ми много трудно психически. Ужасявах се, че тестът може да е отрицателен, че всичките ми надежди и мечти ще се разбият на малки парченца и ще трябва да започна всичко от начало. Страхувах се, че може никога да не забременея.  Асистираната репродукция е върхът на медицинските постижения в областта на стерилитета. При положение, че не мога да забременея по естествен път, инвитро оплождането е единственият ми шанс.  Все се пита –  ако и така не успея? Ще мога ли да живея без деца? Ще мога ли да осиновя? А съпругът ми? Той како мисли? Това ме терзаеше постоянно. Това беше животът ми на този етап. Наложи се да мина през това 3 пъти в рамките на една година. Преди последния опит говорихме със съпруга ми какво ще правим в бъдеще, ако и този път не успеем. Единодушно решихме, че докато издържим психически, физически и финансово, ще продължаваме опитваме. За отказване не можеше да става и дума. Вярата и надеждата ни бяха възнаградени и в момента имаме дъщеря, която януари месец ще стане на 5 години.”

 


Макар в медицински план инвитро процедурата да касае основно жената, мъжът е включен в нея не само като донор, но и емоционално и духовно. Партньорът е неотлъчно до жената още от самото начало. Но тъй като физически малко неща зависят от него, често се случва да се чувства  безпомощен.

„Безпомощна се чувствах и аз самата, но знаех, че винаги мога да се опра на него, да разчитам на подкрепата му, да говорим за проблема. Това е много важно в такава ситуация. Безкрайно благодарна съм му, че нито за миг не се поколеба за нищо, беше до мен и се справихме заедно. Той самият също се подложи на редица изследвания, лечения и т.н., но нито веднъж не се е оплакал. Тази борба се води и от двамата в една двойка и е по-леко, когато имаш подкрепата на партньора си.„

Всяка жена, минала по пътя на инвитрото, независимо от крайния резултат става още по-силна. Затова съветите, които тя може да даде на тези, на които тепърва предстои да го извървят, са най-полезни и ценни.

„Първият и най-важен съвет, който бих дала, е жените да изберат лекаря си много внимателно. Необходимо е да имат пълно доверие на екипа, в чиито ръце ще бъдат. Ако имат съмнения към лекуващия лекар, задължително да потърсят второ мнение. Ако се наложи, дори да сменят клиниката. Много пациенти предпочитат да си затварят очите за неща, които не им харесват, къде от криворазбрана лоялност към лекаря си, къде от нежелание да губят още време. Но трябва да знаят, че само от тях зависи да се погрижат за себе си. Съветвам пациентките да четат и да се информират за всичко, да задават на лекарите си всеки въпрос, който им хрумне. Няма глупави въпроси! Информираният пациент е наполовина излекуван пациент. Самата инвитро процедура не е толкова страшна, колкото изглежда, нито е толкова болезнена. По-трудно е от психологическа гледна точка. Заредете се с търпение и вяра в успеха и не се отказвайте от борбата! Трудно е, но резултатът си заслужава всяка сълза, всяка безсънна нощ, всяка болка. Иска се много търпение, сили и вяра! Не се срамувайте да споделяте с близки и приятели, които ще ви подкрепят и ще бъдат до вас в тази нелека борба. Инвитрото не е срамно, нито пък страшно. То е шанс да сбъднете мечтата си да бъдете родители, така че го приемайте просто като още една стъпка по пътя, която ви приближава към целта. Успех и кураж на всички двойки, които тепърва тръгват по този път!”