Няма човек, който да не си спомня с умиление
за любимата си играчка – неминуем спътник още от пелените. Игрите и играчките са най-важната част от детството на всеки един от нас. Играчката - основен стимул за физическото и духовно развитие на човека; феномен, без който детството е немислимо.
В последните години се заговори обаче, че играчките могат да представляват опасност за здравето и живота на децата ни!
Обществеността в целия свят бе разтревожена от многобройни случаи на натравяния, хормонални нарушения и ендокринни заболявания. Преди повече от 15 години в Европа се въведе универсална маркировка "СЕ", с която се гарантира безопасността на продукта.
Над 30% от всички промишлени стоки, с които се търгува на територията на ЕС, задължително трябва да носят тази маркировка. На първо място в тях са включени детските играчки.
Всеизвестно е, че не само европейският, но и световният пазар е залят с китайски артикул. Голяма част от тях не отговаря на изискванията за безопасност по европейския стандарт "СЕ". Поради невероятния търговски потенциал на китайските производители, съвършеният контрол е почти невъзможен. Налага се такъв да бъде упражняван от всяка една държава вносителка, и то наистина на държавно ниво, защото само тогава се гарантира внасянето и търговията на безопасни детски артикули.
И това се отнася не само за играчките, но и за всички останали детски стоки – като се започне от биберонките, козметиката, мине се през бебешкото бельо, дрешките, обувките и се стигне до креватчетата и количките.
Независимо от всички тези усилия, които ЕС и други държави полагат в борбата си срещу опасните играчки, нещастни случаи не липсват. Някои химически съставки, служещи например за омекотяване на пластмасата, от която се прави болшинството от играчките, могат да доведат до хормонални нарушения или твърде сериозни натравяния.
От друга страна, играчки, съставени от сглобяеми дребни елементи, носят потенциална опасност от поглъщането им и съответно наложителната хирургическа намеса и т.н. Неслучайно почти всяка година ЕС взема все по-строги мерки срещу производството, внасянето и търговията с детски стоки.
Но последната защитна бариера сме ние, родителите!
Продължава >>
Като майка, аз съм длъжна всеки път да следя за най-различни белези и подробности, които биха предизвикали опасни последици – като се започне от формата – да няма остри ръбове или връхчета, и се стигне до боите и химическите вещества.
Застрашаващи здравето и живота на децата ни са и пеещите и свирещи играчки, в които в повечето случаи има съвсем мънички батерийки. Ето защо, докато не се уверя, че са абсолютно безопасни, т.е. сигурно скрити и надеждно запечатани, категорично не позволявам да попадат в ръцете на моя малък шестмесечен любопитко.
Колкото и да внимавам в това отношение обаче, вкъщи от време на време се появяват подарени играчки, които сами по себе си са много мили, занимателни, красиви, но и потенциално опасни. Например, един очарователен мишок – пеещ, писукащ, пухкав, но... с дълги остри мустаци от твърди найлонови влакна. Направо да си избодеш очите.
Една друга, невинна на пръв поглед дрънкулка, съдържаща в двете си красиви прозрачни сферички множество разноцветни ситни мъниста, при евентуално счупване и разпиляване, може да се превърне в опасно "лакомство".
И в двата случая намерих изход:
В първия, на помощ ми дойде ножичката. Е, мишокът сега е без мустаци, но чарът му не е никак по-малък. Във втория – още по-лесно – кофата за боклук. Ооо, наскоро се появи и един великолепен пъстроцветен папагал. Но пускаше толкова влакна от себе си, че... за негова зла участ, се наложи, за известно време, да бъде заточен надалеч... в един шкаф.
Накрая, нека не забравяме –
наша отговорност и задължение като родители е винаги да четем внимателно инструкциите за безопасно ползване, да се интересуваме от състава на играчките, от възрастовото предназначение, и не на последно място – да следим за наличието на съответния сертификат.
