Наред с неоспоримия факт, че витамин С е незаменим и необходим за човешкото здраве, той е и от изключително значение за развитието на детския организъм. Той е свързан с жизненоважни процеси в тялото на човека и един от най-често приеманите със или без лекарско предписание витамини.
Свойства на витамин С
Витамин С учасва в обмяната на белтъците и въглехидратите, в синтеза на някои хормони, във формирането на съединителната и костната тъкан, в поддържането на еластичността на кръвоносните съдове. Той е необходим за усвояването на желязото – основния преносител на кислорода. Като мощен имуностимулатор, този витамин оказва съществено влияние върху детоксичните и защитните процеси в човешкия организъм. Подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и унищожават бактериите, вирусите и дори раковите клетки. Витамин С е изключително важен антиоксидант! Той успява да засили действието на други много ценни антиоксиданти – витамини А и Е.
Дневни нужди
Потребностите от витамин С са сравнително високи – от 40 до 120 мг дневно. Те обаче са значително по-високи при децата, бременните, кърмачките и при преболедувалите тежки инфекции или претърпелите оперативни интервенции. Кърмачетата се нуждаят от 30 мг витамин С дневно, децата – от 40 до 70 мг, а бременните и кърмачките – от 90 до 120 мг.
Източници на витамин С
Човешкият организъм не може да образува витамин С, поради което наличието му зависи изключително от неговия внос с храната. Особено богати на аскорбинова киселина са:
• Шипките
• Касисът
• Ягодите
• Цитрусовите плодове
• Черешите (Ацерола)
• Дренките
• Лападът
• Копривата
• Тъмните листни зеленчуци
• Чушките
• Магданозът
• Мащерката и др.
Количеството на витамин С в 100 г от тях е между 50 и 1000 мг. Източници на витамин С са готовите детски храни, които са обогатени с него и позволяват равномерния му и пълноценен целогодишен прием.
Предвид потребността от витамин С се препоръчва хранене на кърмачетата по възможност с готови детски храни, а след 1-годишна възраст – осигуряване ежедневно в менюто им на ок. 250 г плодове и 300-350 г зеленчуци!
Недостиг на витамин С
Изследвания показват, че през лятото и есента организмът се насища в по-голяма степен с него. През зимните и ранните пролетни месеци, когато е ограничена консумацията на пресни плодове и зеленчуци, резервите му постепенно се изчерпват. Това е предпоставка за развитие на хиповитаминоза. Нейните симптоми са:
• Лесна физическа и умствена умора
• Кървене на венците
• Смущения в растежа на зъбите
• Анемия
• Понижена устойчивост към вирусни и бактериални инфекции и др.
Дефицитът на витамин С е благоприятен фон за развитието на състояния като атеросклероза, неврози, стрес и др.
Необходим ли е допълнителен прием?
Витамин С е известен с вноса си под формата на хранителна добавка. До колко обаче това оказва положително влияние върху организма? Трябва да се знае, че допълнителният прием е належащ и необходим най-вече при редица заболявания, но в доза, определена от лекуващия лекар. Оправдано е прилагането при децата след едногодишна възраст до 50 мг дневно през зимно-пролетните месеци, когато консумацията на неговите основни източници е сравнително ограничена.
Продлъжителният висок прием на вит. С води до потискане на имунитета и нарушаване на функциите на стомаха, задстомашната жлеза и бъбреците, до образуване на бъбречни камъни, повишаване на артериалното налягане. Високите дози могат да предизвикат състояния на дискомфорт като: безсъние, неспокойствие, повишена стомашна киселинност, диария и др.
Как да запазим витамин С в хранителните продукти
• За препоръчване е зеленчуците да не се режат на малки парчета и да не се киснат продължително време във вода
• Не трябва да се употребяват метални съове и във водата да се поставя сода за хляб
• Приготвянето на ястия да става в плътно затворени съдове, за да се ограничи достъпът на килород, който инактивира витамина
• За запазването на витамин С е добре зеленчуците да се поставят в кипяща вода, а картофите при възможност да се варят необелени и на пара
Внимание! За предпочитане е витамин С да се внася чрез неговите естествени източници, а приемането му чрез медикаменти да става само по преценка на лекуващия лекар!
