Весели и незабравими стихчета за първолака

Ето, че наближава часът, в който всички любопитни първолаци за първи път в живота си ще пристъпят училищния праг. За този вълнуващ за всяко едно дете момент са писали не един или двама наши поети и писатели. Елисавета Багряна, Дора Габе, Калина Малина и мн. др. имена, оставили златните си стъпки в историята на българската поезия, са посветили чудни, весели и забавни стихчета, вдъхновени от първия учебен ден.

Призоваваме тук събралите се мами да научат малчуганите у дома на тях! Нека вдъхнем на мъниците неутолима жажда към знанието, повече кураж и жизнерадост в първия учебен ден! >>

В първи клас

Запя свойта песен
звънчето за нас:
- Здравей, златна есен!
- Здравей, първи клас!

Че радост голяма,
че песен, че вик!
Сега съм на мама
любим ученик!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Добрият учител
със топли очи
ти милва косите:
- Учи се, учи!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
- Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.
               Димитър Светлин

Първаче

- Мамо, я кажи на Крума
да не ме закача.
Със смях на мене да не дума:
Първолаче-лаче!

Няма ли и аз да мина?
Бил съм "първолаче"!
Ще го питам догодина
ще ли ме закача.
                 Трайко Симеонов

Аз броя до пет

Батко ми показа
своя първи клас.
— Буквичките — каза
тук научих аз.

Гледам - светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.
                 Калина Малина

Ученик

Ето на, порасна,
ученик си вече -
радостна и горда,
мама днес ми рече.

Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.

Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.

Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.

Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като без да искам,
все се поуспивам!

Стария будилник
трябва да навия –
щом като се съмне
утре, да забие.

Рано да се вдигна,
да не закъснея –
всички да ме гледат
и да ми се смеят.
                Елисавета Багряна

На училище

Будилникът ни весел
Крещи “Не закъснявай!”
И радиото с песен
в зори ме поздравява.

А мама премени ме,
подаде ми букетче.
Букварът с мойто име
на бяло етикетче

е в чантата отдавна.
И баба за сполука
разля вода, та славно
да му върви на внука.

Какъв е празник вкъщи,
как всички са прекрасни.
И мама все прегръща
своя първокласник.

Аз вече сам усещам,
че по-голям съм станал.
Навънка ме посреща
дружината засмяна.

И слънцето синее,
и все ни придружава.
В училищната стая
с нас влиза и остава.
              Димитър Светлин

Пенчо

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.
 
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.
            Пенчо Славейков