Интервю с д-р Ваня Савова, психолог, МБАЛ „Надежда”
Мама, татко и аз (МТА): Налага ли се консултация с психолог при установяване на стерилитет в двойката?
Д-р Ваня Савова: Не, никой нищо не може да наложи на семейството. Няма задължителни неща, но специалистите информират и обясняват кое поведение какви рискове и ползи носи. Затова казвам на всички хора с репродуктивни проблеми, че ако веднага след установяване на проблема потърсят консултация с психолог, за да обсъдят пътя, който им предстои, те ще си спестят много страдания и болка.
Хората обикновено започват асистирана репродукция добре информирани относно медицинската страна на въпроса, но напълно неподготвени какво им предстои да преживеят, с какво ще трябва да се справят - като отношения в двойката, роднинския, приятелския и работния кръг, въобще – като опит, които трябва да се преработва така, че собственият свят на човек да оцелее и човек да излезе от асистираната репродукция по-добър, приемащ и справящ се, а не опустошен.
Затова всеки сам трябва да избере дали да бъде информиран по тези въпроси и да получи чисто практически съвети как да се справи или сам „да се бори”. Повечето хора още в началото приемат асистираната репродукция като борба на живот и смърт, всеки опит ин-витро - като битка и тази нагласа много вреди по-нататък – и на лечението, и на личния живот.
МТА: По какъв начин партньорите в двойката могат да се подкрепят взаимно при установяване на репродуктивен проблем?
Д-р Ваня Савова: Това да не си вредят е най-голямата подкрепа. В какво се изразява вреденето? В това да натоварваш партньора си, „да си го изкарваш” на него. Ин-витрото е път за двама, защото двамата гледат в една посока – детето и това означава двойни усилия – всеки с неговите, а не един партньор с двойно натоварване. Затова е хубаво партньорите да говорят откровено един с друг, да бъдат напълно открити – кое е емоционално по силите им и кое – не. Има хора, които физически не са постоянно заедно на процедури, но се справят добре и имат здрави връзки, но има такива, които въпреки, че са нон-стоп заедно, се напрягат емоционално взаимно и такава двойка е бомба със закъснител, която избухва след раждането на детето. Ето защо е важно всеки да пази чуждото лично пространство, да не забравя, че отсрещният човек също носи собственото си бреме и че не само него/нея го/я боли.
МТА: Каква е ролята на семейството и близкото обкръжение на двойката при установяване на стерилитет?
Д-р Ваня Савова: По-често роднинското обкръжение се държи вредящо. Рядко срещам пациенти, които са доволни от роднинското отношение. Повечето хора се оплакват от контролиране и натиск или от състрадателност, която ги напряга и натоварва. Ето това е да носиш „двойно бреме”, в случая – тройно или четворно, зависи от броя на състрадателните роднини. Роднините ще помогнат на двойката най-добре, ако й дадат малко въздух и спазват дистанция, защото хората, правещи ин витро често са емоционално изтощени. Роднините трябва да им влязат в положение и да не ги поставят в ролята на „болен здрав носи”.
Пациентите постоянно успокояват всички около тях, че всичко е наред, но истината само те си я знаят. Е, какъв е смисълът от подобна съпричастност тогава? Никой не се съмнява в добрите намерения на роднините, но резултатът от действията им пречи на душевното равновесие на пациентите, свързано със забременяването.
МТА: Как се отразява на мъжа невъзможността за забременяване при мъжки фактор на стерилитет?
Д-р Ваня Савова: Има няколко варианта: или мъжът влиза в ролята на жената - той „повежда битката”, той се чувства двигателят на цялата процедурна организация, което, в края на краищата, е самопричиняване на стрес, да не говорим, че жената се чувства под натиск, или пък се оттегля автоматично и безпрекословно, отказвайки да прави каквито и да са изследвания и процедури.
Самоизолиращите се мъже са все по-малко, но тук ключова е ролята на жената - ако тя умее да дава сигурност на мъжа си, тя ще успее да му вдъхне кураж и надежда. Любовта може да отключи и най-здравата врата. Ако двойката не успее да се справи със самоизолацията на мъжа, обикновено се разпада, но аз, практически, не работя с такива двойки, а с тези, които са в процес на трансформация на отношенията и които се запазват и продължават напред.
МТА: Как се отразява на жената невъзможността за забременяване при женски фактор на стерилитет?
Д-р Ваня Савова: По аналогичен начин. Реакцията не зависи толкова от пола, колкото от качеството на връзката в двойката. Психологията при репродуктивни проблеми е в голямата си част фамилна психология, защото в проблема са въвлечени и партньора, и фамилията... Затова е много важно човек да се фокусира върху качеството на връзката, която има - да се опита да я задълбочи и развие, а не върху проблема с липсата на дете, сам по себе си. С това се цели връзката да оцелее и хората да излязат от това преживяване по-сплотени и интимни, а не по-отчуждени. Детето е резултат от любовта между двама души.
Материалът е подготвен от семейния портал mamatatkoiaz.bg
