Добри родители сме, но на моменти губим самообладание и сме склонни да направим немислимото, за да предотвратим най-лошото. Никой родител не иска да посяга на детето си... защо го правим тогава?
За щастие с помощта на психолозите и педагозите установихме алтернативни методи, които ще спестят това благородно насилие на децата, което не помага.
#Когато сте на маса
"Щом седнем на маса, синът ми отказва да се храни. Независимо до колко броя на глас, със или без закани, той продължава да се инати."
В подобни случай плесницата е най-лошият метод за промяна на ситуацията. Защото ако ударим своето дете, дори и леко, за да се храни, съзнанието му ще установи връзка между храненето и насилието. Дефакто то ще яде когато упражняваме насилие върху него. Което е вид психическа травма. Знаем, колко е трудна за една майка да вижда детето й как не се храни, но не бива да забравяме, че едно дете (колкото и малко да е то) никога няма да се остави да умре от глад.
Алтернативата: Колкото повече се ядосваме, толкова по-малко шансове имаме за успех. В подобни случаи липсата на внимание е най-добрият начин да накараме детето да се храни. "Не искаш да обядваш? Добре. Можеш да станеш от масата." Казвайки подобно нещо на детето, родителите му дават шанс да размисли. Упражнете този метод няколко поредни пъти и ще видите, как то ще започне да се храни заедно с вас.
#Когато прави пакости>>
#Когато прави пакости
"Един път, след поредната беля, не се сдържах и плеснах шест-годишния си син. Съжалих, но беше твърде късно."
Родителите са хора, не можем да им се сърдим, че на моменти губят самообладание. Имайте предвид, че когато децата правят пакости, това не е признак на своеволие и/или инат. Не, те просто искат да привлекат вниманието на родителите. Не сте ли забелязали, че децата правят пакости, когато вие сте се заела с определена домакинска работа?
Алтернативата: Вместо да се ядосвате и да повишавате тон, по-лошо да посягате на своето дете и след това да съжалявате... Бъдете егоисти. Има работа в кухнята – накарайте го да измете. Трябва да се изхвърли боклука – разходете го. По този начин не само ще напреднете с домашната работа, но и детето ще се чувства полезно.
#При опасност>>
#При опасност
"Когато дъщеря ми посяга към котлона или дразни кучето, пипайки му муцуната, й давам леки плесници през ръцете, за да се отучи."
Още от ранна възраст децата са любопитни към света, който ги заобикаля. За тях всичко невидяно и недокоснато е ново и интересно. Естествено, като деца, те не могат да преценят риска. Въпреки всичко, това не е причина да посягате върху тях и да се ядосвате.
Алтернативата: Стана ясно, че биенето през ръцете няма да доведе до никъде, защото този жест не помага на детето да разбере причината, поради която получава плесница. Затова е по-правилно да реагираме навреме, предпазвайки детето си, като след това е редно да му обясним – защо не бива да го прави. Какви са рисковете и възможните последици. Не се страхувайте да говорите на своите деца като с възрастни хора.
#Когато не иска да си ляга>>
#Когато не иска да си ляга
"Майка съм на две деца. Синът ми е още бебе, а сестра му е на 4 години. Всяка вечер приспивам първо него, след това нея. За съжаление, когато отида при дъщеря си, тя започва да пее и да играе, само и само, да го събуди и него."
Истината е, че тя не иска да събуди прат си. Поведението й е породeно от желанието да привлeче вниманието на родителя, който иска да се грижи повече за нея. В дадения случай по-големите братя и сестри усещат как родителите ги поставят на едно ниво с подрастващите пеленачета, което на подсъзнателно ниво, удря егото на детето, което се чувства голямо.
Алтернативата: Обърнете внимание на по-голямото си дете. След като приспите бебето, отидете при него и прекарайте (дори кратък) момент заедно. Помолете го да ви разкаже своя ден. Обяснете, че след като по-малкият спи, имате възможност да бъдете заедно.
#Когато прави фасони>>
