Бях леко, небрежно и съвсем не злоумишлено
поразхвърлял двата коша с играчки, а безценните съкровища от козметичната чантичка на мама, пазени от нея като зениците на очите й, най-безцеремонно лежаха пръснати из всички посоки на пода. Реших да се скрия, тъй като знаех, че преди Сънчо да ме спаси, ще ме накарат сам да си ги събирам. Потърсих скривалище, където да се спотая, докато бурята премине и страстите се поукротят.
Споходи ме гениалната идея да се покрия...
в гардероба! Наместих се и си осигурих комфортно леговище зад ризите на тате. Друго удобство на това скривалище и откритие, което констатирах, бяха коментарите отвън, които с лекота долавяха ушите ми.
Търсенето започна...
То вървеше паралелно с прибирането на играчките ми и разхвърляните гримове на мама, тъй като при големите, както всички знаете, често пъти търпението е в дефицит. Цели 20 минути бях обект на издирване. Може би никога нямаше да ме открият, ако не беше баба, която без да иска, ме издаде. Последното удобно и спокойно убежище вече бе разкрито. Последва дори цяла фотосесия.
В края на краищата обаче целта на занятието,
т.е. покриването ми, беше постигната. Всички играчки и мамини дрънкулки бяха прибрани, и аз спокойно можех да се отдам на любимия си сериал - "Мечо Пух и приятели".
Ваш Мишо,
от гардероба ;)
