Тя се казва Лиляна, накратко Лили. По професия е козметик, а по призвание - майка на три момичета и едно момче. „Планът беше за 3, но имаме и едно бонусче“, ми сподели Лили в предварителния ни разговор. „Опората“ на семейството е татко Спас – „смел мъж“, както го нарича тя. Лили не смята себе си за инфлуенсър, но страничката й във Фейсбук „Мама на четири юнски деца“ има цели 18 хиляди последователи, затова си позволявам да я нарека създател на дигитално съдържание.

Какъв е животът на една майка с четири деца, чиято страст е да готви, кой й помага, защо на моменти се чувства като в риалити и защо си мечтае да види дъното на коша за пране?


Представи ни децата – кой на колко е?
Представянето на децата започвам с най-голямата кака Александра - на 15 години (трудна възраст, а допреди няколко години си мислих ,че най-трудният период е никненето на бебешките зъбки). Малката кака е Йоана, на 7 години. След нея са най -малките - Тео и Леа на 4 години.

Снимка: Личен архив



Как семейството ви се разрасна и стана 6-членно? Лесно ли се взема решението да станеш многодетна майка?
Винаги сме искали да имаме 3 деца. Аз имам брат и сестра. Мъжът ми има двама братя. Харесва ни да сме част от големи семейства. Особено по празници.


Юни месец е най-натовареният за семейството ви, защото всички 4 деца са родени през този летен месец. Разкажи ни как преминава той покрай рождените дни на децата?
В общи линии натоварено. Когато даден рожден ден се падне през седмицата, се празнува по 2 пъти (веднъж със съседи на деня и втори път – в събота, с приятели). Откакто избрахме да живеем в къща на село, рождените дни са много емоционални. Празнуват се на двора, типично по селски. В приготовленията са включени всички, хаосът е на ниво. Даже често включваме и част от гостите да помагат. Само да не си помислите, че се оплаквам - не. Точно така съм си представяла рождените дни на децата - с около 20 деца на двора, барбекю, боси тичащи деца навсякъде. След такова парти отново цялото семейство се включва в разчистването.

Снимка: Личен архив



Работиш ли в момента (онази работа, другата, на която трябва да се ходи от 9 до 17 ч.)? Смяташ ли себе си за инфлуенсър? Все пак имаш 18 хиляди последователи!
Не, не работя вече почти 8 години. Тази година децата разредиха боледуването и се замислям, че имам нужда да се ангажирам с работа извън семейството и дома. Не, не смятам себе си за инфлуенсър. В страничката качвам когато почувствам, че искам да споделя нещо, а не защото трябва. Случвало се е седмица-две да не отварям изобщо страничката.

Как преминава един твой ден – в колко започва и в колко свършва?
Най-често денят ми започва в 7 и приключва към 23:30 часа. В най-добрия случай водя децата на детска градина около 8-8:30 часа, след което пазарувам (или пия бързо кафе с приятелка), към 10:30 -11 часа съм вкъщи и се впускам в домакински задачки (подреждане на чисти съдове от съдомиялна, пускане на първа пералня за деня, подреждане), в топлите дни има и задължения по двора. Намирам време и за почивка, обедна дрямка или четене на книга (в последните три седмици възобнових и домашните тренировки и успявам да намеря и 30 мин. на ден и за тях). Към 16:30 часа тръгвам към града, за да взема децата от градина, ако нещо съм пропуснала да напазарувам, сега е моментът, точно преди да ги взема. С тях пазаруването е голямо приключение и гледам да го избягвам. С прибирането вкъщи започва приготвянето на вечерята.

Снимка: Личен архив

 


Как си разпределяте домашните задължения и тези около децата с таткото?
Когато е вкъщи, работата из двора на 99% е за него. Вкъщи, когато се налага сгъва прането, премества прането от пералнята в сушилнята, изхвърля боклука, подрежда съдомиялната, понякога готви, но това гледам да не се случва често, че почистването след това е доста. Понякога приготвя децата за сън, веднъж или два пъти седмично води децата на градина или ги прибира. По болници с децата ходи основно той, особено ако трябва да е с нощуване. Понякога ходи на детски рождени дни с децата/дете. Общо казано, когато си е вкъщи, се включва доста активно.

Знам, че една от страстите ти е готвенето. Откъде черпиш толкова сили и идеи? Задаваш ли си въпроса „Какво да сготвя?“
Факт е, много обичам да прекарвам време в кухнята. Обичам да експериментирам с нови рецепти, имам доста провали. Готвенето ми действа релаксиращо. Признавам си, че има дни, в които нищо не ми се готви, може да са рядкост, но ги има. Идеите ги черпя от различни сайтове, странички и блогове. Въпросът вкъщи е към децата и мъжа ми – "Какво да сготвя?". Най- любимият ми отговор е "не знам". Тъй като ненавиждам изхвърлянето на храна, се старая да се съобразявам с вкусовете им, така че всичко сготвено да бъде изядено.

Снимка: Личен архив



Има ли моменти, в които си мислиш, че не се справяш? Как ги преодоляваш?
Докато децата бяха по-малки, всеки ден си го мислех. Тогава боледуваха много често - всеки месец по няколко пъти. Въртяхме се в омагьосания кръг на безсънни нощи с две болни бебета. Относно домакинството съм на принципа колкото - толкова. Когато видя, че не се справям с тази част, просто търся помощ. В момента децата почти всеки ден са на градина и се справяме без външна помощ. Не се стремя да съм перфектна в майчинството. Гледам да има баланс и хармония в семейната обстановка. За мен това е най-важното.

Коя е най-хубавата част от това да имаш 4 деца, както и най-трудната?
Най-хубавата е, че винаги има адреналин, на моменти се чувствам като в риалити. А най-трудната ... Прането... Мечтая си да видя дъното на коша за пране.

 



Остава ли време за теб – за разкрасяване, за релакс, четене, среща с приятелки? Кое ти доставя най-голямо удоволствие и как разтоварваш?
Да, всеки ден гледам да имам "време за мен". Даже когато децата са болни и не ходят на градина, това време е обедният им сън. С приятелки се виждам най-често сутрин. Вечер много рядко излизам. На маникюр, козметик и фризьор не съм спирала да ходя. Всяка майка е ѝ жена, която има нужда да се чувства и изглежда добре. Релаксът за мен е четенето на книга. Обичам много разходките пеша сред природата. Допреди 8 години обичах и разходките по магазините, но вече пазаруването е основно онлайн. От около година започнахме с моя мъж да излизаме и без децата. Даже преди 2 месеца си направихме едно едноседмично пътуване без тях. Мисля че всяка връзка има нужда от това.

Снимка: Личен архив