Безспорен факт е, че в развитите страни съвременната жена решава да стане майка на сравнително по-зряла възраст, когато се чувства по-сигурна, било то в икономическо, социално или емоционално отношение. Това явление зачестява все по-често, а времето за първото майчинство се отлага все по-напред във времето. Не са изключение жените и у нас, които решават или обстоятелствата им налагат за първи път да износят желана бременност в периода след 35-та година.

Продължава >>

 

Сред по-честите причини за късната раждаемост могат да се споменат:

•    Стремежът на жената към професионална реализация и равнопоставеност в обществото
•    По-късно сключване на брак
•    Търсене на по-подходящи социално-битови условия за създаване на семейство и отглеждане на деца
•    Проблеми с репродуктивността, свързани с продължително лечение на жената или на нейния партньор или и на двамата

Не бива обаче да се забравя, че добрата репродуктивност на жените в тази възрастова група в значителна степен е запазена!

Специфика на късната раждаемост:

•    С годините се увеличава относителният дял на жените с повишено кръвно налягане. Известно е, че артериалната хипертония и бременността си влияят неблагоприятно
•    По-честа е и токсикозната симптоматика, която се отразява върху състоянието на бременната и плода
•    Настъпват и анатомични промени и в половите пътища
•    Намалява честотата на най-благоприятното предлежание на бебето – главично. Т.е. рискът от седалищно раждане става по-голям, а оттам и необходимостта от цезарово сечение (секцио).
•    С възрастта се проявяват и задълбочават и някои хронични заболявания (бъбречни, съдови, ендокринни и др.), които могат да допринесат за увеличаване на патологията в плацентарния период
•    Повишен е и относителният дял на преждевременните раждания и на медицинското предизвикване на родилна дейност
•    Майчината смъртност, макар и изключително ниска, нараства след 35-ата година и особено след 45-ата – факт, който не бива да се подценява
•    Увеличава се рискът от генетичните дефекти, спонтанните аборти, мъртвораждаемостта
•    Налага се по-честа оперативна активност с познатите рискове и усложнения
•    Самата бъдеща майка изпитва много по-големи притеснения и тревоги от хода и начина, по който ще протече бременността

Негативните фактори и рискове обаче не бива да плашат никого. Напротив, гореизброеното трябва да служи като важна информация с цел по-голяма ангажираност и отговорност от страна на бъдещата майка и нейните близки спрямо състоянието, в което се намира. Това означава, че не бива да се пренебрегват или отлагат по какъвто и да било начин редовните посещения, прегледите и консултациите при акушер-гинеколога и другите специалисти, които бременността налага, особено ако тя е закъсняла.