Най-честите родителски погрешни стъпки, които трябва да избягваме в името на детето и неговото щастие.
#Прекалени хвалби
Похвалата е нещо изключително важно и значимо, но само когато отговаря на правилната и обективна преценка. Детето лесно може да свикне с честите хвалби и да развие потребност постоянно да ги получава, дори когато не ги заслужава. Попадайки в един доста по-различен свят извън дома, в среда с много по-сурово, обективно и критично отношение, то може да се почувства ощетено, да развие чувство на вътрешен дискомфорт и объркана самооценка. Освен това колкото по-чести са хвалбите, толкова децата са по-чувствителни към критиките. И още – при детето, което правилно е поощрявано, критиката действа градивно.
#Гняв и повишаване на тон
Когато повишим тон на децата си, ние несъзнателно ги поставяме в режим "бий се или бягай" – това е защитна реакция на организма, задействаща се при стресова ситуация. Това означава, че логическата мисъл на децата изключва в момент, в който те се почувстват обект на недоволство и гняв от наша страна, в резултат на което те не могат да "чуят" какво им казваме. Така че, не забравяйте да понижите незабавно тона си, ако усетите, че в яда си сте попрекалили с децибелите – в противен случай рискувате цялата ви лекция да отиде на вятъра. В случай, че детето се съобрази с вашите искания, то ще го направи единствено от страх и нежелание да слуша виковете ви, но не и по своя воля. Следователно, подобно изпускане на нервите, едва ли ще подобри поведението на детето ви в дългосрочен план. Всъщност, точно обратното – гневните изблици и викове няма да окажат благотворно влияние върху него, а напротив – ще го отблъснат и дори отчуждят от вас. Децата са много интуитивни. Те усещат нервното напрежение у родителите си и това ги травмира. Проявявайте търпение, дори когато децата не успяват да направят нещо, което им е обяснено няколко пъти.
#Прекалено покровителство
Разбира се, че всички ние, като родители, искаме да предпазим детето си от грешки и беди. И непрекъснато бдим над тях като орлици. Но идва момент, в който трябва да осъзнаем, че прекаленото покровителство носи със себе си не ползи за него, а вреди. Родителите трябва да са наясно, че детето се развива пълноценно, ако само бъде оставено да се справи с възникнала трудност или препятствие. Грешките са безценни възможности за израстване на детето. Ето защо да дава възможност на детето си да се учи от грешките си и да поема отговорност за собствените си действия е отговорност за всеки родител. Детето не трябва да свиква да живее под неговия покровителски воал, защото в "реалния свят" то ще се почувства беззащитно, а с времето ще изгради по-малка устойчивост към изпитанията и трудностите на живота.
#Наказанията
Дълг на всеки родител е да научи децата си на отговорно отношение спрямо собствените им действия и грешки. Това обаче може да се случва с помощта на всичко друго, но не и посредством наказателни форми. Изследвания сочат, че децата, които редовно са наказвани, изпълняват волята на родителите си от страх за друго наказание. В дългосрочен план обаче, наказанието се оказва колкото вредно в отношенията и връзката дете – родител, толкова и стимулиращо агресията и враждебността на детето към родителя.
#Омаловажаване чувствата на детето
Обезценяването на емоциите и чувствата на детето също оказва пагубно влияние върху връзката родител – дете. Фрази като "Хайде, какво се нацупи сега, да не би да се е случило нещо лошо", "Само бебетата плачат" или "Момчетата никога не плачат" поставят чувствата на детето в неизгодна позиция, а това го обърква. В дългосрочен план един такъв тип отношение от страна на родителя може да внедри у детето недоверие както към собствените му емоции, така и към чувствата на другите. Някои психолози предупреждават, че тази форма на "емоционално пренебрегване", може да окаже сериозни последици в дългосрочен план у детето.
#Пренебрежение
Смятате, че вашите занимания, пък и проблеми, са по-сериозни и по-важни от детските. С чиста съвест отклонявате поканата на детето да поиграете, защото ви чакат куп ангажименти или домакинска работа. По този начин заявявате индиректно, че чистенето, готвенето и гладенето са по-важни от общуването и заниманията с вашия наследник. Това рано или късно ще се отрази негативно върху вашите отношения, а с времето дори може да доведе до отчуждение помежду ви. Балансирайте, отделяйте от времето си за игри и разговори с детето. Правете малки бягства от битовите задължения или под формата на игра включете детето към вашата работа.
#Обсебващото родителство
Наричат ги още "тигрови родители". Те са склонни да бъдат непрекъснато в орбитата на детето си, да влияят на неговите решения и натрапчиво да налагат своето мнение. Този стил родителство се наложи особено много през последното десетилетие. Обикновено подобно поведение от страна на родителите е резултат на болни амбиции и прекалено високи изисквания. Колкото и добри да са намеренията на родителите, натрапчивата намеса в живота на децата им може да отприщи появата на редица негативни емоции и проблеми у детето, които да го съпътстват през целия му житейски път – чувство на безпокойство, постоянна тревожност, несигурност, неудовлетвореност, липса на самочувствие и неудовлетвореност от живота. Разминаването между високи
очаквания и неуспехи на децата може да доведе и до конфликт на интереси и взаимоотношения родител – дете.
