Родителите добре познават чувството на тревога и притеснение, идващи от честите капризи и категоричен отказ на децата им да се хранят пълноценно. За да не изпадаме в тежки притеснителни мисли, в чувства на тревога и безпокойство от подобни открити демонстрации на злоядство, е редно да бъдем добре запознати с някои специфични особености и характеристики, свързани с детския апетит:
Когато храненето стане проблем >>
1. След първата година у детето се наблюдава спад в калорийния прием
Първото важно нещо е да знаем, че апетитът на детето е в пряка зависимост от неговото физическо развитие и растеж. Какво означава това:След раждането си малкото човече е подложено на бурно развитие. През първата година от неговия живот теглото му се утроява, а ръстът се увеличава с приблизително 25 см. Между втората и петата година постепенно започват да се променят пропорциите на тялото. Дръпвайки на височина, детето става по-стройно и слабо, а интензивността на растеж става по-бавен. В резултата на всичко това намаляват енергийните потребности на организма.
2. Хранителните предпочитания се изграждат постепенно
Известна истина е, че всяко мъниче се ражда с вродено предпочитание към сладката храна. Причината – сладкият вкус на майчиното мляко. Постепенно детето е изправено пред предизвикателството да опознае всички останали вкусове, което става чрез постепенното и внимателно въвеждате в менюто му на различни продукти. При някои деца процесът е по-бавен – те по-трудно свикват със зеленчуковите кашички например за сметка на плодовите. В такива случаи това, което се иска от един родител е да проявява малко повече търпение.
Как да си помогнем при хранене на бебето >>
3. В процеса на израстване детският апетит търпи колебания
Детският организъм веднъж изпитва по-малка нужда от храна, друг път – по-голяма. Понякога децата ядат определени храни в продължение на дълъг период, а после изведнъж престават без конкретен повод или обяснима причина, и просто започва да капризничи. Подобни промени в храненето не бива да предизвикват безпокойство у родителите. Те са нещо абсолютно нормално. Какво означава това – един ден детето може да изпитва голям апетит и да приеме голямо количество храна, друг път – обратното.
4. Детският апетит е най-малък в края на деня
Детският организъм е толкова съвършен, че в неговите потребности ние, големите, единствено можем да се вслушваме. Всички добре познаваме старата сентенция: "Закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага си", идваща да ни напомни, че яденето вечер е най-вредно, и че децата прекрасно знаят това. Факт е, че детският апетит се съобразява най-добре със законите на природата, и е най-малък в края на деня. Затова добре е да имате предвид този момент и да не насилват децата да се хранят вечер така, както на обед например, ако не желаят.
9 идеи да направим детското меню привлекателно и желано >>
5. Всяко дете има индивидуални потребности
Ако малкия ви син отказва да се храни на обяд със същия голям апетит, с който се храни голямата ви дъщеря, това не бива да се превръща в повод за притеснение. Всеки детски организъм има свои специфични и индивидуални особености, с които един родител трябва да се съобразява, а не да налага еднакви критерии и за двете си деца например. Време е да приемете истината, че някои малчугани обичат да си похапват повече, защото изпитват удоволствие от храната, а други го правят само, когато чувстват, че са гладни.
