Джим Хигли e водещ на популярни радиопрограми, автор на няколко книги, носител на Международна награда за най-добър рецензент на годината и най-важното – татко на 3 деца! Предлагаме ви да се запознаете се с трите златни правила за успешна комуникация на родителите с децата, изработени от него в резултат на дългогодишния ми опит къто баща:
Не съм чел много книги за родители. И знам, че това е малко изненадващо за човек, който прекарва голяма част от времето си да говори и пише именно за това как да бъдеш добър баща. Така че, ако сте избрали да не четете по-нататък, ще ви разбера. Въпреки, че ще бъде жалко. Недостатъчното четене на специализирана в тази област литература съм компенсирал с много наблюдения, разговори с професионалисти и опит, придобит от 24-годишната ми практика. Едно от нещата, които научих, за да бъдеш успешен баща, е умението да комуникираш с детето си. Успееш ли да го превърнеш в част от родителското си ежедневие, оттам нататък нещата стават много по-лесни. В противен случай трудностите растат заедно с децата.
Бащата, който се научи да разбира сина си >>
Така че, ето моите 3 съвета, резултат на дългогодишния ми опит като баща. Те ще ви помогнат да намерите правилния подход при общуване с децата, да създадете взаимно доверие и да проявите необходомия такт всякога, когато това се наложи. >>
1. "Успокойте топката"
Помислете кога да действате. Отложете разрешаването на проблема по-късно. Не е нужно да изригвате като вулкан в присъствието на детето, още по-малко към самото него, поддавайки се на емоциите си. Успокойте топката и помислете. Гневната реакция създава отрицателен ефект и е лош пример при изграждането на модел за поведение у децата. Бройте до 60 и тогава вземете решение за вашето отношение по възникналия проблем. Това определено ще ви помогне да погледнете по-трезво и обективно на ситуацията и да дадете възможност и на двете страни да допринесат за правилното решение на възникналия проблем.
Ако детето е по-малко и прекалено много своеволничи, строгият, но приятелски тон, ще окаже по-добър ефект от студения и нравоучителен тон. Това обаче не действа при по-големите. В случай на възникнал евентуален конфликт между вас и по-голямото дете, реакция, облечена с думите от рода на: "Знаеш ли, начинът, по който ми говориш не е моят начин на общуване. Остави ме да си помисля и спокойно ще обсъдим нещата по-късно този следобед" е далеч по-добра.
Агресията - грешка във възпитанието >>
Децата отчаяно имат нужда от уважение. Дори и когато те не демонстрира такова към вас, те искат да бъдат чути. Покажете им, че техните интереси, желания и проблеми ви интересуват и не са ви безразлични. Апатията въздейства много по-зле, отколкото една негативна реакция. >>
2. Правилото на 30-те секунди
Когато ви се прииска да изнасете нравоучителна или назидателна лекция, ограничете времето за нея до 30 секунди. Децата мразят упреците. Така че, ако все пак не можете да се въздържите от известно желание за проповед за добрите нрави, предупредете аудиторията предварително, като наблегнете, че това ще отнеме само 30 секунди и ги помолете да проявят търпение и поне да се преструват, че ви слушат.
Какъвто бащата - такъв и синът >>
Моята практика като баща сочи, че при 9 от 10 пъти, прилагането на тази тактика е успешно. Децата действително проявяват интерес и се заслушват.
3. Не контролирайте решенията и поведението на децата си
Не бъдете абсолютният авторитет всякога, навсякъде и за всичко. Спрете да бъдете ментор и всезнаещ съветник по отношение на всичко, касаещо ежедневието и проблемите на детето ви. Умението да бъдеш баща се състои и в това да дадеш възможност на детето само да взема решения, когато наистина това е важно за него, без да му налагаш собствени виждания за стратегия и тактика в отношенията му с обкръжаващия го свят – връстници, учители, треньри и т.н.
Щастливи родители - щастливи деца >>
Оставете понякога детето ви само да прецени кога и как да потърси съвет от вас. Нека обаче то да знае, че винаги, когато има нужда, може да разчита на вашата подкрепа. Това, което научих в резултат на дългогодишния си опит на баща е, че децата често имат нужда от съпричастие или помощ, но не натрапени.
