Музиката, която изпълнява цигуларката във видеото, под акомпанимента на пианистката Мартина Табакова, е Соната за цигулка и пиано от Клод Дебюси
Млада, красива и много талантлива, Зорница Иларионова е вече завършен музикант и представя достойно страната ни на световните музикални сцени. 28-годишната цигуларка има редица международни награди, вече е покорила сърцата на парижани, но не крие, че у дома се чувства най-добре.
На сегашния етап от живота си открива себе си в музиката на Брамс, все повече харесва да свири Бах, много любим ѝ е френският композитор Ернест Шосон. Не смята, че професията, която е избарала, я ощетява по някакъв начин, защото обича това, което прави и в момента не си представя живота по друг начин.
Поводът да я потърсим е предстоящият в София благотворителен концерт с нейно участие. На 26 януари в Националното музикално училище "Любомир Пипков" Зорница ще изнесе рецитал с пианистката Мартина Табакова и с 15-годишната цигуларка Лора Маркова. Рециталът е част от ежегодния музикален формат* "Концерт за надежда", чиято цел е да се подпомогне развитието на деца от музикалното училище.
Новото тази година е, че Зорница спонтанно е решила да включи в рециталите си петима от прекрасните възпитаници на училището. Казвам прекрасни, без да преувеличавам - за краткото време, в което си поговорих с тях, успяха да ме респектират до такава степен, че да започна да се ровя, за да науча повече за любимите им композитори. Във видеото със Зорница можете да чуете и видите и самите деца.
По време на тази прекрасна музикална среща имах удоволствието да разговорям още и с една от преподавателките на Зорница - Даниела Черпокова, както и с нейната майка и дългогодишен педагог - Благородна Танева. Г-жа Черпокова е изключително мек и деликатен човек, вече с 30-годишен преподавателски стаж по камерна музика. Убедена е, че талантливи деца у нас винаги е имало и ще има. Г-жа Благородна Танева пък споделя какво е да си майка и педагог едновременно и къде е границата между тези две роли. Гледайте:
*Ето какво споделя за тези концерти г-жа Гергана Несторова, преподавател по пиано в Националното музикално училище (НМУ) и организатор:
„За мен като преподавател по пиано в музикалното училище е голяма чест, че ръководството на НМУ и създателят на "Концерт за надежда" - пианистът Сава Вутов, ми гласуваха доверие да организирам концертите от този цикъл за учебната година. Лично вдъхновение е красотата на идеята да дариш, да помогнеш на младите хора да повярват във възможностите си и в реализирането на потенциалите си. Мисля, че личният пример в това отношение е заразителен и е важно и с възпитателна цел младите хора да се учат да дават и да помагат. "Концерт за надежда" е една спонтанно родила се идея, която се разрастна до ежемесечни концерти на сцената на НМУ. Ярки, изявени и вълнуващи български музиканти споделят изкуството си с цел да помогнат и вдъхновят бъдещите си музикални наследници. Ако трябва да назова нещо отличително от други подобни инициативи - тук центърът е изцяло в позитивния спектър - хубавото да стане още по-хубаво, да му се даде път да се развива и да се поощри. Зорница Иларионова е възпитаник на НМУ и това е един прекрасен пример за това как вече реализираният талант подава ръка на тези, които сега правят първите си стъпки по този нелек път. Класическата музика е изкуство, което има дълбоко и неограничено емоционално въздействие. В този смисъл, надявам се всеки, който обича това пространство за споделяне на емоции, да си подари това изживяване.“
Каква е историята на цигулката, на която свири Зорница Иларионова виж на следващата страница >>
История на цигулката, с която свири Зорница Иларионова
"Цигулката ми е от много известен немски лютиер. Направена е през далечната 1968 г. по модел на „Страдивариус“. Историята на тази цигулка е много особена, защото диригентът се обръща към лютиера с молба да направи 4 инструмента, които да звучат добре заедно. Така той прави инструментите за струнния квартет, който е към Берлинската филхармония. Не знам каква е историята с другите инструменти, но това е цигулката, на която е свирел първият цигулар там и тя е останала в наследниците, които вече са я предоставили на друг лютиер. И по-късно стига и до мен.
Не се разделям с нея. Когато нямам възможност да я взема с мен я оставям при майка ми. В самото начало не бях сигурна дали това е моят инструмент, тъй като тя е с малко по-различни размери, малко по-голяма е. В началото не ми беше удобно да свиря на нея. Но някак тя се промени и самото звучене и звука. Така улегна и сега съм много доволна и щастлива, че имам този инструмент.“
