В рубриката ни Вашият блог ни гостува Мира Атмаджова с темата за шофирането и какво е да си пешеходец в България.
В търсене на приключения човечеството изминава дълъг път – от откриването на Америка и изобретяването на самолета до първия скок с парашут и пътешествията на Дон Кихот. Жаждата за адреналин и силни усещания е в основата на богата палитра събития още от зората на цивилизацията. В нашето модерно време обаче вече не е нужно да полагаме особени усилия, за да получим нужната доза опасност и вълнение. Достатъчно е само да излезем на улицата.
Как да се избавим от акт по пътищата>>
За изкуството да бъдеш пешеходец може да се говори много, особено в България. Наясно сме, че макар държавата ни да не е най-зле поддържаното място на картата, със сигурност не е и най-уреденото. Сградата на Народното събрание се е нагледала на цветове на партийни книжки, но дори да разполага с целия видим спектър на светлината, докато господа управляващите не спрат да говорят за проблемите и не започнат вместо това да ги решават, няма как страната да бележи прогрес. След години наблюдения съм останала с впечатлението, че единственото по-издръжливо, приспособимо и годно за оцеляване същество от българския пешеходец е българският пенсионер. Само не ме питайте какво се случва, когато български пенсионер пресича улица. И аз нямам обяснение.
Речник на автомобилните термини за жени>>
Нека обаче оставим пенсионното осигуряване настрана; възрастта е без значение в някои ситуации на пътя. От момента, в който положиш крак върху пътната настилка, автоматично придобиваш статут на бежанец и по някакъв начин се превръщаш в кръвен враг за хората със свидетелство за управление на МПС. Не ми е ясно на какъв резултат се надяват някои шофьори, когато профучават на метър разстояние от човек на улицата, но съм убедена, че каквато и да е целта, за нея има съответна разпоредба в Наказателния кодекс. Все още си спомням твърде ясно един случай, в който буквално се разминах на косъм с една катафалка. На пешеходна пътека.
