Какво е да си модел? Дали наистина е толкова бляскаво занимание или цената да си в бранша се плаща с много труд и поредица конфузни моменти? Какво се променя, когато една мечта се превърне в реалност?

Тази седмица ви представяме Стефани Христова. Тя е на 21 години и вече е доста заета - освен, че се занимава с мода, е студентка в НБУ, работи в консултантска компания, ходи на тенис и обича ездата.

Защо поиска да се занимаваш с мода?
Още от 5-годишна мечтаех за това, но родителите ми решиха вместо това да ме запишат на тенис на корт. Обичах да гледам Fashion TV и се възхищавах на моделите - тайно се надявах един ден и аз да имам възможност да се снимам. Години след това, съвсем случайно една приятелка(Християна Димитрова), която вече беше в агенцията, ме заведе на среща с book-ърите. Те ме харесаха. Месец след това се явих на конкурса „Ивет Фешън Топ Модел“,( където спечелих награда за най-лъчезарна усмивка) и така започнаха модните ми изяви.

Дани Димитрова: Не ми харесва лицемерието в модата >>

 


Какво очакваш и се надяваш да ти се случи сега, когато вече си модел?
Прогнози не мога да правя, оставила съм нещата просто да се случват. В днешно време няма нищо сигурно. Модата и тенденциите постоянно се менят. В модната индустрия има изключително красиви модели и всеки се стреми да бъде оригинален и различен, да се харесва. Аз лично съм разбрала, че трябва да се бориш за постигането на мечтите си, но не на всяка цена и преди всичко по пътя към тях трябва да запазиш човека, който си.


Весела Станева: Има нещо нередно в детските конкурси за красота >>
 

 



Разкажи ни за първите си преживявания в бранша?
Първият ми ангажимент беше свързан с конкурса „Ивет Фешън Топ Модел“. На конкурса бяхме 22 момичета. Имахме само 3 дни за подготовка, а повечето от нас не се познаваха и никога не бяха стъпвали на сцена. В самия ден на конкурса всички се вълнувахме и същевременно бяхме много щастливи. Всичко беше толкова забързано… Помня на генералната репетиция, момичетата вече бяха на сцената и беше минал първи тур, а аз тичах от гримьорната, защото се бях замотала - да хапвна, естествено… Когато конкурсът започна, в първия момент не усещах и не чувствах нищо. Имаше ужасно много хора, много втренчени погледи, коментиращи и следящи всяка наша стъпка и действие. Но в следващия момент просто се отърсих от това и наистина започнах да се забавлявам на сцената, което ми се струва, че е най-важното.

 

Припомнете си последния конкурс на Ивет Фешън >>

 

 

 


С какво друго - извън модата се занимаваш?
Освен моделството, работя в консултантска компания в сферата на мениджмънта, поради което свободното ми време е доста ограничено, но не се оплаквам. Обичам да пътувам и да прекарвам свободното си време с прекрасния ми приятел и със семейството ми. Обичам да излизам, да се забавлявам, да чета и да танцувам. А за по-съществените ми интереси … времето ще покаже дали ще успея да ги реализирам :).

Анита: На първата си фотосесия бях на 12 >>

Кой е най-големият връх и постижение в тази професия, които мислиш, че можеш да постигнеш?
Мисля, че все още не съм го постигнала, човек винаги има какво ново да научи и може да постигне много стига да е достатъчно целеустремен и да вярва в самия себе си.