Десислава Апостолова ни писа за различната дата 14.02, за различното празненство, за различните разбирания за празника. Благодарим! Ето как и ти можеш да станеш част от екипа ни.
Аз съм от онези принцеси, които не желаят да празнуват 14.02. Не искам един ден да ми показва някой, че ме обича с плюшено сърце, което ще събира прах в някой ъгъл, с букет рози, защото всички жени ги харесват /аз не ги харесвам/, с вечеря навън, може да ми е романтично и вкъщи с пържени картофи и бира.
Искам моят принц да ми показва през всичките 365 дни, че аз съм по-специална от всички останали - като ме буди сутрин с чаша ароматно кафе; като ме целува по челото за лека нощ; като си играе с косите ми; като излезе с мен и приятелките ми и изтърпи цялата лудница, която ще настъпи; като ми преотстъпи любимата си тениска, за да я използвам за нощница; като оставя за мен последната хапка от десерта; като ме пренася на ръце над някоя локва, за да не намокря любимите си токчета; като ме изтърпи докато си пея някоя песен /накрая може и да ми ръкопляска/; като ми каже, че пъпката, която ми се е появила през нощта никак не ме загрозява и скоро няма да има следа от нея; като ме гушка и върти из въздуха, както се прави с малките деца; като ми изпрати смс, когато е в другата стая; като...сещам се за поне още дузина жестове на любов.
Така че аз не искам св.Валентин да е барометър за твоята любов към мен, защото аз заслужавам 365 дни изпълнени с топли чувства и мили действия. Наздраве за целогодишната любов с хубаво червено вино от Трифон Зарезан.
/и преди да ме обвинят, че съм някоя смотана и самотна, няма такова нещо - 23 годишна връзка с моето истинско Аз, 7-годишна връзка с едно друго аз от мъжки род, и обградено ежедневно от скъпи за мен приятелки.