Ученици и студенти в САЩ все по-често използват модели с изкуствен интелект, за да изпълняват задачи и дори да пишат цели есета. В някои случаи това се смята за измама, но много учебни заведения вече позволяват ограничено използване на подобни инструменти.
Според експерти обаче навлизането на автоматизацията в процеса на писане заплашва не само уменията за съставяне на текст, но и самата способност за мислене.
„Писането е технология за мислене“, заяви когнитивният психолог Роналд Т. Келог пред „Ню Йорк Таймс“ в материал, посветен на последиците от избягването на трудния процес на самостоятелно писане.
Писането подпомага развитието на редица когнитивни способности, сред които работната памет, уменията за планиране и метакогницията, тоест способността човек да осъзнава и анализира собственото си мислене.
Келог сравнява съставянето на обикновено есе с тежък физически труд. Пишещият трябва да намира точните думи, да организира идеите си така, че да бъдат разбираеми за другите, а след това да ги преработва и усъвършенства.
Именно това усилие е съществена част от процеса. Ако машина поеме работата, мозъкът вече не се натоварва по същия начин.
Проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) по-рано тази година установи, че хората, използвали изкуствен интелект при писането на есе, показват по-ниска мозъчна активност в сравнение с тези, които са работили самостоятелно.
Участниците, използвали AI, също така изпитвали затруднения да си спомнят дори един ред от текстовете, които току-що са създали. Намалената мозъчна активност се запазила и когато по-късно били помолени да пишат без помощта на изкуствен интелект.
Специалистът по писане и образователен психолог от Аризонския държавен университет Стив Греъм предупреждава, че няма част от процеса на писане, която да може да бъде прехвърлена на AI без определена цена.
„Ако писането е мислене, тогава всяка част от усилието, която се възлага на технологията, означава отказ от част от свободата да възприемаме и осмисляме“, пише журналистката Дейна Голдстийн от „Ню Йорк Таймс“.
По думите ѝ възниква въпросът как учениците могат да разберат какво действително мислят по дадена тема, ако просто поискат от машина да им предостави готов отговор.
Училища и университети вече търсят начини да ограничат употребата на изкуствен интелект. Някои се връщат към писането на ръка и устните изпити, други забраняват дигиталните устройства в курсовете за първокурсници.
Престижни университети като Принстън също са променили традицAI, позволяващи на студентите да полагат изпити без надзор.
В същото време част от студентите сами осъзнават, че използването на AI за анализ на сложни литературни произведения ги лишава от важна част от образованието им.
„Не развиваш този мускул, ако не анализираш сам тези наистина трудни текстове“, казва студент пред „Ню Йорк Таймс“. „Те трябва да бъдат трудни.“
