Независимо дали се усъвършенствате в изкуството да се потопите сред удоволствията на природата (шинрин-йоку), или майсторски да слепвате строшена керамика (кинцуги), японските обичаи успяват да просъществуват в продължение на векове до днес заедно със съвременните подходи за благополучие и хармония.

Воден от амбицията да представи най-важното от японския дизайн, кухня, философия и култура, Ютака Ядзава предлага най-добрия пътеводител из тайните на тази страна. От книгата "Животът в Япония" ще разберете, че Токио е не само мегаполис на мегаполисите, но и пътеводна светлина за тези, които искат да живеят в разбирателство в нашия все по-урбанизиращ се свят. Ще научите как, въпреки че две трети от територията на страната е покрита с гори, хората тук се отнасят с уважение и с благоговение към природата.

Ще се запознаете с изкуството на приготвяне на чай и различни традиционни церемонии, с образователната система, с шинтоизма и дзен будизма. От разказите в книгата ще усетите радостта от икигай, ще опознаете най-модерното производство на филми, ще проследите как японците създават революция на пазара за уиски и ще се изненадате на порядки като "войната" между родителите, които се конкурират кой ще приготви най-красиво подредената кутия за обяд на детето си.

Снимка: Книгомания

Излезте навън, проявете милост към ближния и променете прекалено натоварения си живот към битие, изпълнено с хармония.

Над 70% от територията на Япония е заета от планини, а две трети от нея са покрити с гори. Природата напомня за своето могъщество с тайфуни и земтресения. Световноизвестният влак стрела "шинкансен" лети край подножието на планината Фуджи – един от многото вулкани, които са активно спящи. Макар да разполагат с някои от най-високите технологии в света, природата и околната среда са нещо, към което японците се отнасят със страхопочитание и дори благоговение... Това са само малка част от интересните и любопитни факти, които ще откриете в книгата на Ютака Ядзава "Животът в Япония".

Воден от амбицията да представи най-важното от японските обичаи, традиции, философия, кухня и култура, авторът предлага един алтернативен и уникален пътеводител из дебрите на тази така интересна, но и непозната за нас страна.

Икигай - японската философия за щастлив живот

От книгата "Животът в Япония" ще научите, че Токио е мегаполис на мегаполисите, но и пътеводна светлина за тези, които искат да живеят в разбирателство в нашия все по-урбанизиращ се свят. Ще се запознаете с изкуството да приготвяте чай и различните церемонии, свързани с образователната система на японците. Ще разберете какво е "кутия бенто" и защо какво хапват децата ни в училище е толкова важно, особено в японската култура. Ще научите какво е специфичното при годежите в Страната на изгряващото слънце, както и откъде идва мита за японската сексуална разкрепостеност. На страниците на тази любопитна книга ще намерите отговор на въпроса защо японската кухня, освен толкова вкусна, е сочена за една от най-популярните в света (Япония е горд носител на най-много звезди "Мишлен" за своите ресторанти).

Стриите като изкуство, което да насърчи жените да се гордеят с тях

Ще разберете какво е "умами", как да усетите радостта от "икигай", ще опознаете модерното производство на филми, ще проследите как японците създават революция на пазара на уиски, ще се изненадате от порядките, свързани с раждането и даването на име на новороденото дете в Япония. И накрая – пред вас ще се разкрие истината за митовете за японското дълголетие и ще видите как, нагледно, с правилно хранене и движение, можете да доживеете до 100 години, като сте все така активни.

"Животът в Япония" на Ютака Ядзава е четиво, което ще ви потопи в хармонията на една далечна, но и близка култура, ще ви пренесе назад във времето с изкуства като театър, писане на хайку и дори "кинцуги" – майсторско слепване на керамика.

Шинрин-йоку - изкуството на горското къпане

Една книга, която ще промени възгледите ви за японската култура и ще ви откъсне от прекалено натоварения живот, за да потърсите в себе си и света около вас "шинрин-йоку"– умението да се потопите сред удоволствията на природата.

Снимка: Книгомания

Прочетете избрани откъси от "Животът в Япония" от Ютака Ядзава, която излиза от издателство "Книгомания" в превод от английски на Илия Илиев. >>>

 

Токио наистина е пренаселено място – дори за японските стандарти. Градът, наричан официално Токийска метрополия, дава подслон на над 13 милиона души, докато в околностите му, където може да се стигне с крайградската железница, живеят още почти 44 милиона японци.

В нашата епоха на мегаполисите Токио е начело на световната класация.

Когато пристигам в Токио от чужбина, винаги ми е правил впечатление фактът, че почти всичките жители на града са японци. Това може да изглежда подразбиращо се, но високата степен на разнородност на големите градове по света – етническа, културна и естетическа – в Токио просто липсва. Поне на пръв поглед. Китайските градове са може би най-близо до тази расова хомогенност, но видимото еднообразие на жителите на Токио е просто изумително – особено в най-натоварените часове на преселение от или към крайградските зони. Тук чувството за клаустрофобия е особено силно. Но първият парадокс, с който ще се сблъскате, идвайки в Япония, е, че това, което на пръв поглед изглежда еднакво, се оказва различно в безкрайно много отношения. Различията в тази страна са много дълбоки, макар и трудно доловими.

10 гениални неща, които има само в Япония

Токио е относително нов град. Възниква през 1603 г. на мястото на селището Едо, за да стане столица на шогуната Токугава – военен режим, притежаващ реалната власт в страната, докато императорът остава да живее в старата столица Киото. Едо бързо процъфтява благодарение на мащабни инженерни проекти за усвояване на нови площи, коригиране на значими речни корита и построяване на множество акведукти за осигуряване на питейна вода за растящия брой на жителите. Но Едо, както и Токио по-късно, са сполетени от пожари, земетресения, още пожари и пак земетресения, а в последно време – и от бомбените атаки на американската авиация по време на Втората световна война.

Снимка: Книгомания

След падането на шогуната императорът временно се премества да живее в овакантения замък в Едо. Оттогава Киото, столица на страната още от 794 г., продължава да го очаква да се завърне.

Токио без съмнение е най-често разрушаваният и строен наново град на света. Токийската кула – емблематична постройка за следвоенно Токио – е издигната от стоманата на изоставените американски танкове "шърман" от времето на Корейската война, които американците не си правят труда да закарат обратно в родината си. Ето още един японски парадокс: това, което другаде е старо, за японците е ново и обратното.

Токио, разбира се, не е цялата Япония. Над 70% от територията на страната е заета от планини, а две трети от нея са покрити с гори. Природата напомня за своето могъщество чрез периодично преминаващите тайфуни, както и посредством твърде честите, за да бъде човек задълго спокоен, земетресения. Световноизвестният влак стрела "шинкансен" лети край подножието на планината Фуджи – един от многото вулкани, които са активно спящи (или спящо активни – зависи от вулканолога, с когото ще се консултирате). Макар да разполагат с някои от най-високите технологии в света, природата и околната среда са нещо, към което те се отнасят със страхопочитание и благоговение. Европейският религиозен модел не се е прихванал на японска почва, но традиционните анимистични вярвания на шинтоизма продължават да съществуват в техния първичен и неповлиян от времето вид. Примери за това могат да се видят в анимационните филми, създадени например в студио "Гибли" на Хаяо Миядзаки.

В книгата си ще се опитам да ви представя моите лични обяснения на тези парадокси – тема по тема, така че да имате възможност да опознаете по-задълбочено някои от образите на Япония, които очите ви ще възприемат. Ще ви покажа едно своеобразно триизмерно изображение на Япония – такова, каквото е то в действителност.

 

Съдържание

- Регионите на Япония – Канто, Киото, Осака, Токио, Хокайдо, Кюшу, Тохоку, Окинава, Токай, Чугоку, Шикоку, п-ов Кии, Кошин‘ецу

- Особености на японския характер – Географията и хората, Жените ("В началото на жената беше слънце", Началото, Духовността, Императорът, Самураите, Ваби-саби, Икигай

- Култура, изкуство и стил – Съвременната литература, Думи, които не се превеждат лесно, "Сказание за Генджи", Хайку, Вака, Театърът Кабуки, Театърът Но, Архитектурата: от светилища и храмове до замъци, Култура на знаменитостите, Кимоното, Момичетата от Хараджуку, Бизнеса, Нинджите, Страната на изкусните майстори, Грънчарството, Кинцуги, Роботите.

- На масата – Значението на чая, На масата с даши и умами, Сакето: стара напитка, нова индустрия, Песко – вегетарианска Япония, От бърза закуска към основно ястие, Чуждестранни храни, които приемаме за свои, Защо нашите ресторанти притежават толкова много звезди Мишлен, Погрешно ли е увлечението по вагю?, Японското уиски, Робатаяки и тепаняки, 

- Животът на открито – пешеходен туризъм, Бейзбол, футбол и ръгби, Сумото, Да се разходим до Киото, Онсен, Скиорство, Шофиране, За риба, Планински народ.

 Животът под покрив – Го: японският "Уимбълдън", Шоги: Японският шах, Бойните изкуства, От "Нинтендо" до "Файнъл Фентъзи", От Куросава до студио "Гибли", Класическата музика, Японският джаз, Хикикомори

- Семейството и най-важните неща в живота – раждането на деца по японски, Даване на име на бебето, Образованието, или как да преодолеем японската образователна система, Как се влюбват японците, Годежите и бракосъчетанията, Войната на кутиите за храна, Разводите, Как да доживеем до сто, Погребенията, Секс

- Празници и празнуване

 

Защо японските ресторанти притежават толкова много звезди на Мишлен

Неслучайно американският майстор готвач Антъни Бурден не може да се насити на Япония като кулинарна дестинация. И това не се дължи само на качествата на японската кухня. Ресторантите на Токио притежават два пъти повече звезди на Мишлен в сравнение с втория в тази престижна световна класация.

Като погледнем назад в историята, японците нямат кой знае какъв престиж, що се отнася до храненето. Както вече стана дума, страната дълго време се намира под будистко влияние и избягва да консумира месо. От друга страна, на отрупаната маса не се гледа с добро око заради стоическите традиции на самурайската етика.

Непосредствено след края на Втората световна война японците са подложени на глад.

Градското население се спасява от гладна смърт с помощта на черния пазар и като обикаля из провинцията, за да разменя движимата си собственост директно срещу хранителните продукти на селяните. През 50-те години на ХХ век Япония се измъква от тази тежка ситуация, но храната продължава да е тема, която е фикс идея за съзнанието на много японци.

Снимка: Книгомания

Да си гастроном, някога е било долно и недостойно, докато днес е напълно приемлива за обществото цел. Всеки у нас разбира от храна, а наличието на ценители с вкус е най-добрият стимул за високия стандарт на приготвената храна.

Що се отнася до кадровата страна на готварското изкуство, старите занаятчийски традиции на Япония са се просмукали надълбоко и в хранителната индустрия. От старо време в японската кухня се запазва йерархията на майсторите и чираците, но този принцип постепенно се налага във всички направления на общественото хранене. Младите майстор готвачи се стремят да постъпят на работа като чираци на някой прочут местен шеф, а след това и да продължат стажуването си във Франция, Италия или друга страна, родина на кухнята, в която искат да се специализират. След няколко години практика в чужбина те се завръщат в родината и отварят собствени ресторанти, за да станат на свой ред уважавани шефове на кухня и да подготвят следващото поколение кулинарни кадри.

Това е най-старият хотел в света, който е управляван от една фамилия над 1300 години

Разрастването на Токио като мегаполис много помага на новите собственици на ресторанти. На места с ограничено пространство и голяма концентрация на недвижимо имущество, като Хонконг, собствениците на земя веднага повишават наемите на построените на нея ресторанти, щом бизнесът им тръгне на добре. Така клиентите плащат повече за покриване на наема, отколкото за храната и обслужването. Поне в това отношение Токио е по-гостоприемно място за начинаещите шеф готвачи. Няколко големи ресторантьорски вериги се опитват чрез привлекателен интериор на заведенията и посредством изгодните цени, постижими по пътя на централизираното приготвяне на храната, да разчупят традицията храната да се приготвя под ръководството на работещ на самото място майстор готвач. Японските познавачи на кулинарното изкуство обаче предпочитат по-бутиковите ресторанти, където шеф готвачът е винаги начело на операциите по приготвяне на храната.

Погледнато като цяло, днес в Япония конюнктурата за процъфтяване на изискани места за хранене е отлична. Медиите – електронни и конвенционални – непрестанно бълват информация, наливаща вода във воденицата на конкуренцията в бранша. Изглежда, звездите на Мишлен няма нито в близко, нито в по-далечно бъдеще да престанат да греят на небето над Токио.

 

Раждането на деца по японски

В Япония децата рядко се раждат от несемейни родители. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установи, че през 2014 г. са се родили само 2,3 процента извънбрачни деца. В същото време този процент в САЩ е 40,2, а в Обединеното кралство 47,6. Само Корея изпреварва Япония по този показател – там извънбрачните деца са едва 1,9 процента.

В Япония раждането на дете е ангажимент на различните поколения. Когато терминът на жената наближи, тя се връща при родителите си. Тази практика се нарича сатогаери(里帰り), което буквално означава "завръщане вкъщи". Бременните жени обикновено се регистрират за раждане в най-близката до дома на родителите си болница, а според едно изследване от 2005 г. над половината от ражданията се случват в болнично заведение.

Както сочи статистиката от 2011 г., днес около 50 процента от съпрузите присъстват на раждането на децата си. Този процент при младите брачни двойки е по-голям. Лекарите насърчават татковците да присъстват в родилата зала и изглежда, тези съвети срещат подходящ отзвук, защото традицията бременните да са при родителите си преди раждането отнема нещо от ролята на съпрузите и не може да се нарече "споделяне на събитието".

Младите японски майки и техните бебета остават за по-дълго в болницата в сравнение с техните отвъдморски връстнички. Това обикновено продължава не повече от една седмица, докато майките в Америка са насърчавани да остават под наблюдение само за едно денонощие след раждането. Когато синът ни се роди в Обединеното кралство, ни помолиха да напуснем родилното, щом сме в състояние да направим това, и ние на практика си излязохме още в деня на раждането.

В Япония младите майки обикновено се връщат в дома на своите родители заедно с новороденото – друга традиция, останала от времето, когато раждането съвсем не е било безопасна работа. Думата токоаге (床上げ) буквално означава "да си оправя леглото" и се употребява за родилки, които вече са в състояние да се върнат към изпълнение на обичайните си задължения, като същевременно сами се грижат за бебетата.

Снимка: Книгомания

Тези старовремски традиции имат за цел също така татковците да могат да са на работа непосредствено до раждането на детето и след това отново веднага да се върнат на работното си място. При всяко положение им се налага да стоят настрана известно време както от своите съпруги, така и от новородените.

Широко известна е статистиката, че вече близо половин век японските семейства раждат средно под 2 деца (което е по-малко от естественото възпроизводство на родителите). Това води до намаляване на населението и до бързо повишаване на средната възраст на жителите. Активната подкрепа от страна на родителите на родилката създава добри условия за сплотяване на семействата, но някак си не дава възможност на близките на таткото също да помагат активно.

Японското правителство не стои със скръстени ръце и насърчава компаниите да дават възможност за платено бащинство на своите служители.

Социалните норми, продиктувани от традициите, не позволяват на мъжете напълно да се възползват от тази възможност. Вмешателството на възрастните при появата на дете често затруднява избора на младата двойка дали да имат дете. Смята се, че около 20 процента от бременностите завършват с аборт по настояване на бащите, а не заради здравословни проблеми на жената или на плода.

При сериозните демографски проблеми японското правителство и обществото, от една страна, са добре запознати с необходимостта да променят своето отношение към раждането на деца. Реалността обаче много бавно се променя. След като появата на бебе вече става най-често веднъж в живота на младите родители, те разчитат почти изцяло за съвет от своите родителите, а техните ценности и норми са от една отдавна отминала епоха. Освен това днес възрастните хора вече станаха повече от бебетата в Япония.

Как се влюбват японците

Любовта може да не е подвластна на времето и да е универсална като явление, но ухажването си има правила и моди. В Япония стилът на ухажване се променя с времето и според географските особености на мястото. Както вече споменах, аристократите през Хейанския период живеят в многобрачие, при което мъжете правят любовни посещения на различните си съпруги, а родените от тези връзки деца се отглеждат и възпитават в домовете на техните майки. В Източна Япония, където живеят самураите, семейният живот по необходимост е по-строго регламентиран. При постоянните междусъседски конфликти и честа смяна на съюзници мъжете просто нямат време да обикалят из района, за да посещават отделните си съпруги като медоносни пчели. Затова семействата в тази част на страната са моногамни, а съпругите имат по-голяма тежест в семейните дела.

Снимка: Книгомания

В Япония романтиката приема различни форми, както и навсякъде другаде. При внезапните и дълбоки промени в обществото, настъпили по време на реформите Мейджи, японците изпитват на гърба си последствията от всеобщия хаос, който води до прекъсване на традициите. След това всеки започва да се пита как трябва да изглеждат любовта и романтичните връзки в новото общество и как в края на краищата ще се създават семействата в модерна Япония. Това донякъде обяснява наличието на купища досадни романтични комедии, написани през последните около 150 години от японските писатели – творби, които много рядко имат щастието да издържат проверката на времето. Ние и досега не разполагаме с японски Джейн Остин или сестри Бронте.

В края на 80-те години на миналия век японската телевизия започва да произвежда торенди дорама (トレンディドラマ), т.е. "модни драми". Те са обикновено романтични комедии, чието действие се развива в Токио и са страшно популярни в цялата страна. На фона на големия град, където всички изглеждат ужасно самотни и притиснати от огромната всепоглъщаща тълпа, главните герои на телевизионните драми намират своите спътници в живота по най-неочаквания начин. След като преминават през множество перипетии (недоброжелателни роднини, приятели, на които не може да се разчита, и императивни служебни задължения), героите накрая се събират и заживяват щастливо до края на дните си. Тези истории са в невероятно висока степен банални, но въпреки това простичката схема на сюжета "момче среща момиче" в някакъв смисъл вдъхновява младите зрители и подкрепя техните лични любовни вълнения.

Японската телевизия продължава да произвежда съвременни превъплъщения на торенди дорама, но те са далеч от популярността и влиянието, които са имели техните едновремешни предшественици. Изглежда, отделният японец вече е пораснал и не се нуждае от подкрепата на телевизионната сапунка. В края на краищата всеки по своему намира пътя към своята половинка и не е необходимо да се съобразява с онова, което се предлага за развлечение на масовата публика.

Романтичните преживявания и любовта не могат да бъдат обект на стандартизация, но с риск да получа критики по мой адрес, ще кажа, че японците понякога разчитат на груповите срещи като изходна точка за бъдещи персонални връзки и контакти. Тези партита и вечерни срещи за запознанства се наричат гокон ( 合コン). На тях се събират подбрани по различни критерии мъже и жени. Партньорите, които вече са гаджета, канят свои приятели и приятелки да ги запознаят помежду им с презумпцията, че при някои от тези контакти може да възникне романтична връзка. Сричката "го" в гокон идва от думата годо (合同), която означава заедно, докато "кон" е от немската дума Kompanie и означава компания. През 60-те години на миналия век е била популярна формата гохай (合ハイ), което в превод означава "съвместна разходка сред природата". При тези разходки хората са имали възможност по-пълноценно да прекарват времето си заедно. Така или иначе и гохай, и гокон доказват, че японците са си колективистична раса, което се проявява дори при любовните срещи.

От друга страна, срещите от типа гокон гарантират на присъстващите, че проверката на техните характеристики, извършена от мрежата общи приятели и познати, е дала положителен резултат. И всяка евентуална романтична връзка от този момент нататък ще се ползва с подкрепата на най-близките им хора. Вярно, че ситуацията е далеч от романтиката на "Стрейнджърз ин дъ Найт" и доста напомня за сцена от сапунена опера, но какво пък.

Обратната страна на медала на този тип срещи е в това, че сайтовете за запознанства от рода на "Тиндър" в Япония не се ползват с популярността, на която се радват в много други държави. Не си мислете, че тук няма такива сайтове. Напротив – страшно много са, но се използват преди всичко за намиране на сексуален партньор, а не като начало на романтична връзка. Случайните запознанства за японците са секси, но не и романтични. Човек първо трябва да докаже, че е "един от нас", като за това гарантират наши общи приятели, и чак след това намеренията му могат да бъдат възприети като порядъчни и почтени.

Продължи да четеш