Една от най-слабо икономически развитите страни, Бутан се класира на 8-о място сред 20-те най-щастливи страни в света, изпреварвайки държави като САЩ и Япония! Планинското кралство се намира в Южна Азия между Китай и Индия, а спокойствието и девствената природа на страната често я свързват с митичната Шангри-Ла.
В Бутан ръкостискането се различава от всички познати – две ръце захлупват вашата, а главата се свежда в поклон, отдавайки искрена почит. В Бутан всичко се прави с внимание, целенасочено и грижливо – прекосяването на улицата, миенето на съдове. Според писателя Ерик Уайнър може би любовта и вниманието са едно и също нещо, а според британския учен Авнер Офър вниманието е „универсалната валута на благополучието” или с други думи – внимателните хора са щастливи. Дали затова бутанският народ е един от най-щастливите в света? Или има още нещо?
Не знаем, но със сигурност Бутан е една от най-изумително красивите страни, разположена на южните склонове на Хималаите и единствената държава в света, където са забранени тютюнопушенето и търговията с тютюн, има официален дрескод за мъжете, телевизия не е имало до 1999 г. и се отглежда марихуана… за храна на прасетата. Страна, в която напредъкът на нацията се измерва чрез Брутното национално щастие, а не чрез нейния платежен баланс. Старт на виртуалното пъшествие из Бутан с Anywhere & Rado!
Тимфу е столицата на Бутан и перфектното място, където да усетите радостта от местните обичаи, зървайки за първи път облечените в традиционни червени одежди монасите, мъжете в раирани гхо и жените в ярки цветни кири.
Националният паметник Chorten е построен през 1974 г. като почит към третия крал на Бутан Jigme Dorji Wangchuk. Будисткият храм с полусферична структура се използва за медитация, като бялата му сграда със златен шпил олицетворява силата и добрината на многообичания крал.
Thimphu Tashichho Dzong е крепост и будистки манастир с отличителна бутанска архитектура. Разположен край реката Wang, в него се помещават правителството, както и офисите на настоящия крал. В Бутан се намира още една от най-големите статуи на Буда от бронз, кацнала на върха на хълм, от където се разкрива зашеметяваща гледка към долината и заобикалящите я планини.
Националният фолклорно-исторически музей е посветен на опазването на бутанските изкуства. Реставрираната сградата от 19 век е превърната в традиционен селски дом на три етажа с традиционни изкуства, културни реликви и артефакти. Различни демонстрации се правят през целия ден, за да покажат как са живели бутанците през вековете.
В ръчната хартиена фабрика Jungshi могат да се видят древни начини за производство на естествена хартия, използващи кори от два вида местно дърво, като ще може дори да направите своя хартия за специален сувенир. Ръчно изработената хартия била използвана от монасите за записване на молитвите и за печатане с дървени клишета.
Тъкането се смята за национално изкуство в Бутан, а в Националния музей за текстил ще научите всичко за ярко оцветените и красиво изтъкани платове, които носят хората в Бутан. Благодарение отчасти и на кралица Джетсун Пема платовете на Бутан се приемат като висша мода по света.
Резерватът Motithang Takin е дом на едно от най-странно изглеждащите животни на планетата – такина – лосоподобно същество, чиято умилителна външност често е описвана като ухапано от пчела. Първоначално тук имало малка зоологическа градина, за която в последствие кралят постановил, че не е в хармония с будистката практика да се затварят животни и били пуснати на свобода. Такините обаче отказали да напуснат и започнали да обикалят града в търсене на храна. Резерватът тогава бил основан с декрет на краля, тези животни да могат да живеят в него и да бъдат обгрижвани.
Simtokha Dzong е остроен през 1629 г. като първата от рода си крепости в Бутан. Вътре са изобразени красиви будистки стенописи и дърворезби. Simtokha означава “камък на демона” и легенда разказва, че крепостта била използвана за дом на демон в една скала, който тероризирал региона. Днес тя е превърната в център за изучаване на дзонгка, националния език на Бутан.
Пунакха е бившата столица на Бутан до 1955 г., намираща се на път към прохода Dochula. Тази известна туристическа спирка ще ви порази с 360-градусовата си панорама над Хималайските планини. Тук е също мястото на 108-те ступи построени на хълм в памет на бутанските войници загинали през 2003 г. в битка с Асамиски въстаници от Индия. Храмът Druk Wangyal Lhakhang е построен през 2008 г, в чест на 100-годишнината от основаването на монархията и Jigme Singye Wangchuck, четвъртият крал и ръководител на битката срещу бунтовниците от Индия.
Дворецът Punakha Dzong е разположен на брега между две обединяващи се реки във великолепен бутански стил. Построен през 1637 г., той е вторият по големина и втория най-стар дворец в страната. Обграден е от дървета джакаранда, които през пролетта цъфтят в лилаво-синьо и създават приказна гледка към двореца. Именно тук са се венчали настоящият крал Jigme Khesar Namgyel Wangchuck и неговата красива кралица Jetsun Pema през 2011 г.
Ступата Khamsum Yulley Namgyal е разкошен пример за съчетаването на бутанската архитектура с изкуството и е единствена по рода си. Строена е девет години по настояване на кралицата Ashi Tshering Yangdon Wangchuck, тъй като архитектите, художниците, скулпторите и дърводелците са използвали само свещени похвати вместо инженерни методи. През 1999 г. храмът е обявен за място премахващо негативната енергия и допринасящ за спокойствие, хармония и равновесие по света, като възхитителната постройка предлага великолепна гледка към долината.
Разположен на хълм, храмът на Chimi Lhakhang е посветен на Lama Drukpa Kuenlay, ексцентричен религиозен учител от края на 15-ти век, който използва хумор, песни и скандално поведение, за да споделя своето учение, донесли му титлата Божествения Луд. Също известен като храм на плодородието, жени идват тук, за да се молят и се говори, че много от тях забременяват скоро след това. Chimi Lhakhang е с много характерна естетика на дизайна, изобразяваща цветни символи на фалос по цялата сграда.
Уангдуе е последният град преди изолирания район на централен Бутан, където драматично кацнала на склона на хълм, ще видите сградата Wangdue Phodrang Dzong, от която заради пожар през 2012 г. остават само стените. Уангдуе има малък пазар, а районът е известен със своите фини бамбукови изработки и каменни резби. В околностите се намира и Лицето на Буда – природен феномен образуван от природата в скала.
След девствените планини на централен Бутан следва долината Фобджикха, известна като Долината Гангтей. Тази долина с форма на купа граничи с Национален парк Jigme Singye Wangchuck и цялата й територия е природен резерват, където живеят не само черноврати жерави (мигрират от Тибет през зимата и, пристигайки, правят три обиколки над манастира Гангтенг и отново три преди да отлетят обратно за Тибет през пролетта), но още местни видове като мунтжаки, индийски елен, серау, леопард, червена лисица и як.
На хълм с изглед към цялата долина е Gangtey Goempa, голям манастир от 17 век. Молитвената зала е построена в тибетски стил с осем големи колони. Петдневният фестивал се провежда тук всяка есен, по време на който местните жители и монаси изпълняват традиционни танци с цветни маски и мечове, за да прогонят злите духове и да отпразнуват прибирането на реколтата.
Долината Паро е известна с живописната си красота, като в областта има много манастири, храмове, дворци и природни чудеса, които правят Бутан такава прекрасна страна. Разположена на северозападната граница между Бутан и Тибет е планината Chomolhari. Със своите 7325 м това е третият най-висок връх в Бутан и често го наричат съпругата на Kangchenjunga, третата най-високата планина в света. Ледниковите води, стичащи се от този планински район се вливат в реките Паро и Амо.
Rinchen Pung Dzong, обикновено съкращаван на Rinpung Dzong, означава крепост върху купчина скъпоценни камъни, тъй като е построена с камъни, а не с глина. Тя се смята за една от най-впечатляващите крепости в страната и най-добрият пример за строителство в Бутан както през 15, така и през 17 век. Разположена на реката Паро точно на север от летището, крепостта била използвана за защитаване от тибетските нашествия. През 1907 г. била разрушена от пожар. Във възстановената крепост сега се помещават монашески, правителствени и съдебни кабинети.
В близост се намира Ta Dzong, цилиндрична 7-етажна кула, построена през 1649 г., която сега е Националния музей на Бутан, в който се съхраняват артефакти, оръжия, текстил и изящни изкуства от Бутан отпреди 4000 г. пр.н.е. Сградата е с форма на раковина със спирален строеж отвътре и отвън.
Манастирът Taktsang (или Гнездото на Тигъра) е едно от най-емлематичните места в Бутан. Построен несигурно върху скален хълм, той се намира на повече от 3000 м над морското равнище и е достъпен само пеша, следвайки пътека, украсена с цветни молитвени знамена по протежение на пътя, за да защити пътниците от зли духове. Построен е над пещерите, където Гуру Падмасамбхава медитирал в продължение на три години. Твърди се, че този баща на будизма в Бутан през 8 век е бил доведен тук на гърба на тигрица.
Не са за пропускане и руините на Drukgyal Dzong, построена през 1647 г. от Zhabdrung Ngawang Namgyal, обединител на средновековен Бутан. Тя е била използвана като крепост срещу нахлуването на тибетските армии. След пожар през 1951 г., остава разрушена като символ на минали военни победи. Оттам могат да се видят покритите със сняг върхове на планината Chomolohari.
Kyichu Lhakhang е красив будистки храм от 7 век и един от най-старите в Бутан. Според легендата гигантски демон положил тялото си през Хималаите, за да се предотврати разпространението на будизма. Тибетският крал Songtsen Gambo построил 108 храма в целия регион и около тялото й, за да я обгради и притисне, издигайки Kyichu Lhakhang, за да придържа левия й крак надолу.
