По традиция, за която никой не знае кога е възникнала, у нас във всеки град, градче и дори селце има по една улица, която заслужено или не, освен със собственото си име, е известна на всички ни със свойското "главната". Главната винаги и навсякъде се е ползвала и се ползва от привилегията да бъде средище, място за срещи, вечерни разходки (известни в близкото минало като "движение"), търговски, културен и социален център.
В София, за жалост, след като автомобилите станаха повече от хората, а от дивите кестени остана само спомен, булевард "Цар Освободител" (Царя́) изгуби привлекателността и първенството си, и в наши дни почти никой не ходи на разходка или на среща там. Столичани обаче не се отчаяха и не се примириха с нелепата ситуация да се разхождат между трамваите и колите по "Раковски", "Славейков" и "Графа". И така, под натиска на софийската общественост и, слава богу, на обективната и гореща медийна подкрепа (години наред), в края на краищата дойде 2011-а и общинските съветници взеха историческото решение да премахнат трамвайните линии от булевард "Витоша" (Да живее минаващото отдолу трасе на втори метродиаметър на метрото! ). Това бе достатъчно уличката, цялата отворена и обърната към хубава Витоша, да се възроди, да разцъфне, да се изпълни с нови звуци, светлини и аромати. Не изведнъж, но, като че ли много бързо, тя се превърна в чаровно и привлекателно за софиянци и гости на столицата градско кътче.
Наистина обновените сияещи витрини, красивите павилиони и магазини, миниатюрните цветни градинки и пейките, съхранените и възстановени дървета, романтични "фенери" в стила на градската архитектура от началото на миналия век, допринасят не малко за притегателната магия на пременения булевард. Но така желана и обаятелна "Витошка" я правят най-вече хората – музикантите, живите статуи, мимовете и артистите...
Продължава >>
Особено в края на седмицата и по време на празници столичани придобиха навика да теглят няколко тегела от съдебната палата до НДК и обратно, и чак тогава да се отдадат на задушевната атмосфера на накацалите тук-там ресторанти и кафенета. Други, гребнали от Витошкото настроение, просто продължават по пътя си – по-щастливи и одухотворени.
Дори и в делниците Празничният дух не се скрива, а продължава да си шества по "Витошка" и не пропуска да докосне всеки, който минава по нея, и дори онзи, който само я пресича.
Хубаво е да си имаме в града такова място, а може би ни трябват още няколко поне. Може да не са много големи или широки, или дълги като Шан-з-Елизе, но поне да са само за пешеходци. Може би и за колички, но... бебешки, за усмихнати и безгрижно вървящи, за загрижени и бързащи, но с цвете в ръцете, за Празничния Дух, който да тича нагоре-надолу, и неусетно да пуска в джоба на всеки по парченце Празник и Вдъхновение...
И макар да избягвам философските и лирични отклонения, бих добавила – парченце толкова-необходимо-в-днешното-задъхано-битие, парченце, което ще освети дома ни, без да палим лампите.
