На 25 юли 1980 г. света напуска един от най-големите бардове на Русия - Владимир Висоцки - поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Владимир Висоцки е един от най-известните бардове в СССР, оставил над 800 песни и 1100 стихотворения. Като актьор в изиграл 30 филмови роли, включително Хамлет. Изнасял е концерти из цяла Русия и цял свят, включително и в България. Днес се навършват 44 години от смъртта на Висоцки, а ние отдаваме почит към живота и творчеството на руския поет с китара с поемата му "Аз не обичам" в превод от руски на Румен Леонидов.
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
