„Октомври” – новата песен на Тони Димитрова докосва хиляди сърца, защото в нея се говори за невъзможната любов – онази, която ни е спохождала. Именно тя, дуетните й песни с Братя Аргирови „Срещу вятъра” и „Името й е жена”, както и настоящото й участие в концерта „Обич и песен” на 18 октомври ме накараха да я потъря. Оказа се, че певицата е пред прага на ново предизвикателство – отново самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК, след топлата емоция, която изживя това лято на същото място, още повече, че 12 години не беше имала подобна голяма изява. А от няколко години тя е завършен артист, защото е и част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас. С Тони Димитрова говорим за музиката, театъра, приятелствата, искреността, обичта, усмивката и за дъщеря й Маги.
Тони, какво усещаш, когато пееш песента „Октомври”?
Преди години прочетох стихотворението, дори си го препратих на пощата, защото много ме докосна, разбърка нещо в мен... По-късно Светльо Лобошки написа музиката върху „Октомври” – стихотворение, което и той някъде беше намерил. И този най-драматичен момент накрая в текста: „Извинете ме, но ще заваля!” - казва всичко. Бях много щастлива, че точно това прекрасно стихотворение се превърна в песен! Тази песен за невъзможността в любовта – има такива моменти, които всички ние сме ги преживявали. Не правя анализ на думите й, защото това е толкова красив и фин стих. Но най-интересното е, че до момента не съм видяла очите на поетесата Радосвета Аврамова (caribiana), която е автор на текста.
Защо?
Тя е много срамежливо момиче, доколкото знам от общи познати, и когато сме се чували по телефона, все казва: „О, много съм заета, сега не мога!” И при последния ни разговор й казах: „Добре, ще чакам ти да се обадиш, защото аз много пъти ти звъня!” Но тя не се обажда (усмихва се)... А и бях пратила песента още, когато беше в съвсем суров вид и тя, вероятно го е получила сутринта, защото ми написа: „Това е най-красивото събуждане в моя живот!” Тя е много нежно момиче и се надявам да се срещнем, дори й казах, че ще отида и ще я чакам пред блока, където живее в Бургас. Сигурна съм, че ще я видя, защото искам да видя очите на това момиче, което пише такива красиви стихове!
„Името ти е жена” последната песен ли е, която направи с Братя Аргирови?
Да, ние имаме две песни заедно, ще направим и трета мисля, защото ни се получават нещата. Между нас има не само химия, ние се обичаме. Те са прекрасни хора, супер приятели – изключителни са Светльо и Блажко! Хубаво е, че се намерихме, защото знам, че и те изпитват същото към мен. С тях не се познаваме отдавна, само Блажко бях срещала, но това бяха просто срещи - „здравей и здрасти!” Светльо по-късно се върна в България (живееше в Норвегия, б. а.) и това между нас е едно по-късно приятелство, но съм сигурна, че е завинаги. Имам нужда от хора като тях, знам, че и те имат нужда от мен. Много ги обичам като хора – това е, освен, че ги ценя като изпълнители!
Предстои ти концерт на 18 октомври в Зала 1 на НДК...
Не ми предстои само на мен концерт (усмихва се), защото аз съм част от концерта „Обич и песен”, в който участват много хора. Концертът е сборен и в него звучат много хубави песни, изпяти от любими изпълнители. А събитието на 18 октомври в Зала 1 на НДК в София е черешката на тортата на турнето, което направихме миналата година и това лято, защото се навършва една година от създаванет на „Обич и песен”. Като аз не съм участвала във всички изяви на това турне, защото в някои градове имах самостоятелни концерти и би било липса на мярка, ако съм навсякъде, а аз много спазвам „хигиената” в това отношение. Но нищо не се е променило от началото до настоящия първи рожден ден, защото ние все така пеем с обич пред хората, все така залите са пълни и все така Евгени Боянов, който е организатор, е много любящ, търпелив и почтен човек. А когато всички тези неща ги има на куп, как да не участваш? Хубаво ми е да съм с колегите!
Но ти предстои и голям самостоятелен концерт, нали? Разкажи повече за него!
И аз не знам повече за него (шегува се)... След големия ми концерт на 10 юни това лято в Зала 1 на НДК, а след това и концертите ми в по-големите наши градове, си казах: „Ей, сега ще си отдъхна малко!” Но този Благо Солов, който се появи в живота ми като добрата фея, каза: „Предлагам на 10 януари 2024 г., на рождения ти ден, да направим концерт в НДК!” Казах му: „Абсурд, остави ме, имам нужда от почивка, поне ме остави да обмисля (смее се)!” После думите на Благо ги чух и от Левон Манукян и пак помолих да помисля, но дакато мислех, Блажко публикува рекламата за концерта ми и ме изненада. Разбира се, че приех... А и има хора, родени с името си и Благо е един от тях. Той е благ, свестен, добър, почтен, умен, а екипът му е железен, събрал е чудни момчета. Искам да призная, че концертът ми, който се състоя в София на 10 юни тази година, както и последващите във Варна, Стара Загора, Пловдив и Бургас, наистина бяха приказни. 12 години не бях правила голям самостоятелен концерт преди този в НДК. Но залите бяха изпълнени с хора, които наистина бяха дошли заради мен и моите песни. Не знам, дали заради тези мои изяви и отношението, което получих от хората, но и за предстоящия концерт на 10 януари, веднага, щом беше обявен, билетите започнаха да се продават. А аз не искам да омръзвам на хората!
