За музиката и любовта говорим с Тино, който на 15 юли навършва 27 години. Честит да е! Той споделя, че за първи път ще отбележи по-различно празника и ще „счупи” традицията, която върви от 3-4 години – все да е на сцена на този ден.
Музикантът, чието лице стана по-разпознаваемо, след участието в „Гласът на България”, разказва за тазгодишното си приключение в „Сървайвър”. Тино споделя и къде планира да почива това лято, което се очертава да е най-дългото му досега, след прекараното време в Доминиканската република.
Музикантът стартира кариерата си веднага, след като завършва училище - първо като уличен музикант, после по клубове, след това се изявява с групата Soulmate#2, а днес има издаден свой албум, както и песни с Влади Ампов-Графа, с Михаела Филева, с Дара Екимова, с Мила Робърт, с половинката си Надежда Александрова - NICKA... И относно замисълът на дебютния си албум - „Може ли да кажа нещо”, който издаде преди 2 години, Тино признава, че по-скоро се е оставил на подсъзнанието да го води при създаването на песните и е казал това, което е искал да каже към онзи момент.
Миналата готина съчетахте рождения си ден с концерт, а сега как ще празнувате?
Тази година мисля да поспра малко с традицията, която върви от 3-4 години и символизира за какво съм роден – за музика, разбира се! Концертите се получаваха чудесно, но беше натоварващо и затова сега не искам да ги обременявам и с празника си (усмихва се). Предпочитам да направя събиране в този ден, най-вероятно на барбекю, където да се видя с хора, на които искам да благодаря!
Харесвате ли рождените си дни?
Харесвам ги! Нова година е най-любимият ми празник, който ни обединява и тогава празнуваме изминалото време. И е момент, в който можем да благодарим на хората, които са били до нас и са направили живота ни по-хубав. По същия начин подхождам и към рождения си ден, който е моята лична Нова година. Не съм от хората, които не обичат празника или са нетърпеливи да видят какъв подарък ще получат. Ако ми кажат, да не пипам в гардероба, защото там ме чака нещо опаковано, няма да пипам. Доставя ми удоволствие да съхраня момента. Трябва да знаем, че можем да правим каквото си поискаме на рождения си ден – да не си вдигаме телефона, да се разходим само с двама-трима души... Това си е нашият ден! А хората, които се обаждат или пишат, за да те поздравят, само за да не са неучтиви, натоварват още повече. Така че рождениците да си подходят с доза спокойствие и да правят това, което искат (усмихва се).
Капризен или великодушен сте към подаръците?
Не съм капризен - подаръците са жест! Но на първо място е присъствието на хората и това, че на този ден те са с мен.
Какви са спомените за детските ви рождени дни?
Като дете бях много тих и никога не притеснявах нашите с някакви желания, както и не исках финансово да ги натоварвам. Затова и никога не съм правил заявки за подаръци или за партита с приятели. Винаги съм празнувал рождените си дни семейно. Но и винаги съм получавал подарък от родителите си, като не си спомням да съм оставал разочарован.
И сега сте тих, възпитан, сякаш отдаден само на музиката. Така ли е?
Благодарен съм, че съм възпитан добре! Винаги се опитвам да разбирам хората, не се оставям да изпадам в някакви крайни емоции. Това си има и своите лоши страни, защото може да натрупаш задържани емоции. Като цяло съм човек, който спокойно анализира ставащото. Но съм доста по-шумен и страстен, когато съм в движение с колегите си, когато кипим в това, което правим и реализираме даден концерт или в ситуация като в „Сървайвър”. Много мои близки казаха, че са се учудили колко емоционален съм бил в това риалити, защото съм имал тежки ситуации в живота и извън формата и дребните неща не са ме притеснявали особено. Затова някои хора от широкия ми приятелски кръг не ме бяха виждали толкова емоционален. Признавам, че трудно общувам с хора, които се носят в пространството, бликайки от повърхностни емоции. Те ми лъхат на нестабилност и някаква празнота. А в „Сървайвър” имаше ситуации и по време на игрите, и извън тях, така че беше различно преживяване. Имах щастието да съм сред поканените познати лица. И заедно със Станилия Стаменова влязохме като „отшелници”. След решаваща игра бях избран от отбора на „Войните”, което беше най-хубавото и за което благодарих на съвета след това. Но преди това, когато получих покана да участвам в „Сървайвър”, бях изправен пред интересна дилема, защото това ме върна към времето, когато се чудех дали да вляза или не в „Гласът на България”.
Защо?
Защото съм човек, който държи на чувството, че сам си е изконтролирал нещата. А такава възможност, каквато получих и в двата формата, която изисква много време и много отдаденост, те кара да си мислиш, че пренебрегваш своя живот и за момент те поставя пред тази дилема. Впоследствие, когато сложиш нещата на везната и осъзнаеш каква възможност има пред теб, разумът надделява. Може би има и доза непризнат страх, когато си изправен пред изпитания като „Гласът на България” и още повече - „Сървайвър”. Но днес в мен няма и капка съжаление, че се включих в тази велика игра и вероятно ще помня, докато съм жив всичко, което се случи в Доминиканската република.
Музиката любов ли е за вас?
На първо място съм меломан, защото много повече време съм прекарал да слушам музика, да гледам концерти на любимите си изпълнители, както и техни интервюта. Ако бях вложил цялото това време да правя музика – не знам...? Моят порив, който идва още от детството ми, е по-скоро да създавам музика и да направя повече с малкото, което имам, отколкото да стана школуван музикант. Не е имало ден, в който да не слушам музика. Така че – да, музиката е любов! Може би престоят ми в „Сървайвър” е най-дългият последователен период, когато не съм слушал музика. Но, когато се върнах, и чух музика, сетивата ми толкова много се бяха изострили! Защото музиката също е консуматив, с който, ако прекаляваме, притъпяваме сетивата си.
Същото е и с любовта! Докъде сте стигнал в тези лични отношения?
До хубав момент (смее се)...
Което означава, че имате човек до себе си и трябва да го заведете на море!
Не крием връзката си с Надежда Александрова – NICKA. А като варненец не виждам смисъл в лятото, ако няма море. На Надежда вече й показах най-красивите места във Варна. Прекарахме Джулая на брега на морето. Не съм ходил на плаж в Гърция и сигурно към края на сезона ще заминем с нея там. Между другото, това лято се очертава като най-дългото ми – три месеца бях в Доминиканската република и малко, след като се върнах от „Сървайвър”, тук дойде лятото, и ако отскочим в началото на октомври и до Гърция, това ще стане повече от половин година лято, което си е мечта!
А в музикален план няма ли да имате участия?
Вече свирихме в София, Варна, Кюстендил... с групата ми – Ивац Янков (барабани), Мариян Николов (бас), Николай Кърджиев (китара). Всъщност Ники е първият човек, с когото съм свирил и изкарал пари от музика (усмихва се). Бяхме на по 18-19 години, той свиреше в едно варненско заведение и ме покани. Двамата изкарахме по 50 лева и това са първите ми пари от музика...
И да продължа с участията - на 5 август отново ще съм във Варна, предстоят още, които все още нямат точна дата. По-скоро искам да се насладя на лятото и успоредно с това да се подготвя за есента, когато искам да направя турне в зали и на клубни сцени, като идеята ми е да го завърша в София. Като всичко това ще започне на стадион „Васил Левски” на концерта на Графа, който е на 30 септември. Заедно с него съвсем скоро издадохме общо парче - „Фиаско”.
А клипът към него е най-любимият ми досега. Направихме го с режисьора Свилен Славов и с Виктор Добрев - мои добри приятели от Варна и изключително талантливи хора. Завършвам и няколко свои парчета, като едното ще издам съвсем скоро, надявам се през август, макар то да не е за разгара на лятото, а за края му, когато ни хване онази меланхолия по него.
