Тео Чепилов: Оскарите са като Супербоул и финал на Шампионска лига в едно - няма по-голяма спортна емоция!

Тео Чепилов е от хората, с които може и преди сто години да си се смял, но срещнеш ли го отново, усмивката е задължителна. Отваря се онова „чекмедже”, в което са спомените с него и сякаш вчера сте били заедно. Срещнах го на „Попа” – култово място в София, дни преди да отпраши за САЩ. Май спомена, че отива при любимата си жена. Беше преди Нова година, но явно му е харесало отвъд Океана, защото още е там. Разбира се, не спира да развива таланта си на писач – все това е правил още от тийнейджърските си години.

Снимка: Личен архив

Да припомня, че е сценарист на комедийни сериали, но и на криминални, както и на филми. В портфолиото му са „Под прикритие”, „Стъклен дом”, „Домашен арест”, „Дъвка за балончета”... Автор е и на сборник с разкази, като повечето истории в „Ситуация след ситуация”, са преживени. В Америка Тео пише сценарии, дали ще ни каже повече за къде и за какво са, не знам! Прави стендъп комеди, пише сценария на „Сите българи в Лос Анджелис” – събитие, посветено на 3 март, заедно с жената до себе си преподават онлайн уроци по модерен български за американци, а на 1 април, когато Тео Чепилов има рожден ден, предстои премиерата на новия му уеб сериал „Това е краят”. Но преди краят, е началото на талантливия българин в Америка, за което ще ни разкаже. Както и за Оскарите, все пак е в меката им!

"До последен зъб" - COVID апокалипсис от хумор, чудовища и потайни взаимоотношения

Защо военните бомбардират София по време на пандемия? Кои са чудовищата от третия локдаун? Кой стои зад "Вируса Х"? - oтговорите дава дебютният роман на Тео Чепилов

Тео, как да не вярваш на приказката – „откъдето е жената, оттам и родата”, след като и ти отиде в Америка заради жена – така ли е? 

Да, за мой късмет родата е от Калифорния, така че поне не трябваше да ходя, както казват французите, на майка си в дивия (смее се, б. а.)! Жена ми се занимава цял живот с шоубизнес, което я прави изключително търпелива към творческия хаос, в който вирея най-добре. Била е пънк промоутър, рок мениджър и рап роуди. Общо взето, видяла е всичко. Започнахме се по най-скучния старовремски начин: на парти, без смартфони и приложения. Аз буквално бях без телефон и накрая нямаше как да я последвам в социалните мрежи, разчитах на нея да го направи. Това така и не се случи - повече не се чухме и видяхме. Действието се развиваше в Ел Ей, а аз си се прибрах в БГ. После питах човека, дето ме заведе на партито, дали я е засичал някъде случайно, а той: „Пич, това е 10-милионен град, никой не засича никого случайно!”.

Снимка: Личен архив

Няколко години по-късно обаче той ми звънна, супер развеселен и ми даде да се чуя по телефона с някакво момиче, а това се оказа онова момиче от купона, което впоследствие вече е моята съпруга Сара. Доста време бяхме в "лонг дистънс" връзка (връзка от разстояние - б.а.), без много да го афишираме. Накрая, след известна доза чудене къде да заживеем заедно, се събрахме на Западния бряг. Искам да отбележа, че тя предпочиташе София, защото е израснала в Сиатъл и снегът й липсва, но аз имам синузит и слънчева Калифорния надделя (смее се, б. а.)! 

Открай време пишеш, хуморът явно ти е по рождение, роден си на 1 април, но криминалните истории как ги подхвана и над какво работиш сега?

Да, когато се родиш на подобна дата, общо взето първите години от живота ти преминават в подигравки. Даже и да нямаш чувство за хумор, без да искаш развиваш. Хората ме питат откога се заниваш с комедия, аз им казвам: „Цял живот, просто последните години се случва на сцена”. Иначе криминалните истории са резултат на интерес по темата и много самообразоване с книги и документални филми. Покрай „Под прикритие” знам разни детайли за престъпни операции, които внимавам да не казвам на маса със случайни хора, защото почват да ме гледат подозрително, особено тук. Аз и без това за американците говоря с акцента на всеки лош герой от филмите, малко им трябва (шегува се, б. а.).

Няма ли да излееш и любовна история на белия лист, но без сатира?

Преди години заедно с Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова написахме „Дъвка за балончета”, който ме разревава до ден днешен, а съм го гледал безброй пъти. Мисля, че е чудесна любовна история, с доза мизантропия в нея, но без грам сатира.

Характерното за комедията е, че от всеки добър смешен филм, даже да махнеш шегите, трябва все така да остава смислена история.

С други думи вършиш двойна работа – веднъж пишеш драма, която е гръбнака на разказа, а после добавяш външната обвивка - шегите. Естествено, комедията се счита за по-нисша форма на изкуство от трагедията – така е било от времето на Аристотел, така ще бъде, когато живеем във филми през импланти в мозъка. Аз и без това пиша основно за забавление. Ако парите ми бяха най-важното, има доста по-доходоносни бизнеси.

Снимка: Личен архив

Правиш и стендъп комеди – пред българи и пред американци ли, какви са отзивите на публиката и какво е твоето усещане на сцената?

Да, намерих си своето място в местната ъндърграунд комедийна сцена. Шоутата са изцяло на английски, с по няколко наши лафчета за българите в публиката. Американците се радват, защото съм екзотичен, българите се кефят, че съм им роден и познат. Редовно приятели от София ме питат с насмешка: „И к’во? Смеят ли ти се американците, а?”. Аз нали затова съм станал комик – да плачат ли (смее се, б. а.)? 

Няма нужда всички да разплакваме хората, има и други арт форми, не е нужно всеки път да режем вените. Забавлявам се много и мисля, че къде на шега, къде на сериозно, хората научават важни неща за родината. Много по-лесно е да прокараш някоя идея като забавляваш публиката.

Какво е впечатлението ти от хората, с които общуваш там, има ли кинаджии, въбще хора на изкуството, българи...?

Лос Анджелис е градът, в който е създадена филмовата индустрия и завинаги Холивуд ще бъде синоним на най-доброто кино. Знам, че на всички са им много важни фестивалите, но аз обичам мейнстрийм филми и телевизия, 90%, от които се правят тук. Има страшно успели българи, на високи позиции във всевъзможни кино департаменти, които са легенди в индустрията и за съжаление почти непознати в България. Имам късмета непрекъснато да срещам нови и нови представители на тази родна гилдия в сърцето на Холивуд. Случват се и много кинаджийски събития, повечето от които организирани от филммейкърите Мария Бобева и Петро Душков.

За Оскарите и премиерата на уеб сериала "Това е краят" >>

Предстои раздаването на Оскарите - какво е отношението към това събитие и очакванията ти, разбира се?

За мен церемонията по връчването на Оскарите е като Супербоул и финал на Шампионска лига в едно – няма по-голяма спортна емоция (смее се, б. а.). Един от плюсовете на това да живееш в Ел Ей е, че празнуваш церемонията в късен следобед/ранна вечер, вместо да ги гледаш пред телевизора цяла нощ, като у нас. Иначе тази година имам два любими филма - Drive My Car на Рюсуке Хамагучи и "Дюн" на Дени Вилньов. Последният толкова ми хареса, че след като го гледах на IMAX, се прибрах вкъщи и веднага си го пуснах пак, още веднъж. Добре, че жена ми е сай фай фен (si-fi - научна фантастика - б.а.), иначе щеше сериозно да се замисли за развод (шегува се, б. а.). Най-вероятно обаче победителите ще са съвсем различни.

Тези награди винаги са имали политическа окраска, но напоследък са по-скоро трофеи за признание, не толкова за изключителни кино постижения.

Което е окей, такъв е светът, в който живеем и трябва да се адаптираме към него. Просто фактът, че един филм е спечелил, а друг – не, в края на деня нищо не означава. Обичам да гледам Оскарите заради адреналина, не ми пука толкова за наградите. Истината е, че като се преместих в Америка, не съм си донесъл нито една от спечелените награди, такова ми е отношението към грамоти и статуетки (усмихва се, б. а.)!

Снимка: Личен архив

Със Сара как решихте да „преподавате” модерен български на американците и как точно го правите?

Не беше нещо планирано, нито пък особено сериозно подготвено. Тя непрекъснато се опитва да вкарва по някоя българска думичка тук и там. Най-често един основополагащ за шофирането израз, който не мога да напиша в оригинал. От нейната уста той звучи като „майката си бау бау”. Което е толкова смешно - как да не направи канал по темата човек? Също, покрай цялото ни лигавене, информацията е там, така че ако някой иска да научи български изрази – може да го направи с нашите видеа.

Двамата планирате ли скоро да прелетите до България, тя идвала ли е тук?

Сара е идвала в България, обича лютеница, прави баница, пие ракия – въобще си е половин българка. Като хоби се занимава с приложни изкуства и толкова е задълбала в родните шевици, че знае символиката на всяка плетка и бродерия. Което малко ме депресира, защото аз, като градско момче, съответно съм доста бос по темата. Научила е и няколко песни на български, които много обича да изпълнява на караоке, с доста сериозен успех.

Снимка: Личен архив

Широкоскроен човек си, а и светът стана едно голямо село, понякога не те ли хваща носталгия по нашенското, не си ли казваш: „Ей, какъв купон щях да направя за рождения си ден в София?”

За съжаление вече спрях с купонирането, иначе щях да си направя чудно парти (усмихва се, б. а.). Хората, които са попадали на мои рождени дни, после се хвалят или оплакват с години. Говори се, че календарът на маите не свършвал през 2012-а, а на моя рожден ден. Аз тези периоди не ги помня, пък и не вярвам на клюки и слухове (смее се, б. а.).

И „Това е краят” – уеб сериалът, чиято премиера ще е на 1 април, със сигурност не е краят, нали? Разкажи малко повече за сюжетната нишка и подарък ли е той за рождения ти ден?

Сериалът е съвместен проект с лицето Алекс Партулов, страхотен режисьор и продуцент, който е работил по неща като клипа на английската банда „Бийфи Клайро” - „Flammable”, безброй чужди реклами, снимани у нас, както и последното неиздадено видео на „Продиджи” – „We Live Forever”. Двамата се намерихме някъде по трасето, като написахме проекта по истински трагикомични събития, преживени и изстрадани. Надявам се да получа и нещо друго за рожденния ми ден, но от друга страна малко се притеснявам да отварям подаръци, точно в Деня на лъжата (шегува се, б. а.). Няма глупост, която да не съм получавал – след всяко  парти се прибирам вкъщи с достатъчно асортимент да си отворя секс шоп или ку-ку магазин (смее се, б. а.).

Снимка: Личен архив