Росица Ралева е точно от онези скромни и симпатични персонажи, които предпочитат да си действат по задачките тихомълком и да влагат цялата си енергия в тях, вместо в демонстрацията и рекламирането им на всяка цена. Това само на пръв поглед противоречи с професионалната й биография – била е арт-директор в рекламна агенция, но след седем години във въпросната решава, че е време да остави работното време на другите и се заема с проекти „на парче”. Пак в същата сфера, разбира се. Иначе е завършила „Текстил” в НХА, но някъде тогава е превключила на графичен дизайн. Пресечната точка между двете е марката „Dushman”, но повече за нея – по-долу в текста.
В момента Росица участва в кампанията на “Absolut Blank” за рисунка в силуета на бутилката, гледа двете си деца – на 4 и на 2, а в свободното си време скромничи напълно излишно. Вижте сами защо:
Ако трябва да се представиш с няколко думи, кои биха били те?
Казвам се Росица и съм дълга и тежка (смее се). Занимавам се с графичен дизайн и с илюстрация.
Как се ориентира към графичния дизайн?
Работех на хонорар още в трети курс в Академията – правех илюстрации за едно студио. По-късно започнах в една рекламна агенция (спомням си, че когато бях вече узрял пубертет, майка ми непрекъснато ми ограждаше обяви за работа и беше голям зор да започна). Мислех, че ще съм за кратко в агенцията и че ще ме изритат доста бързо, но всъщност останах 7 години там. После обаче реших да напусна и да си бачкам само по отделни проекти. Тогава взех, че и забременях – съвсем случайно започнах да се размножавам (смеем се). Да, сега имам две деца – човек като се поотпусне и вземе, че му се затегне положението. Междувременно и заедно с моя приятел започнахме да правим тениските „Dushman”.
Колко са големи децата ти?
На 4 и на 2. Пак ми остава време да си губя времето, но сега вече го губя по-организирано.
Защо напусна агенцията?
Беше много готино, но много време останах там. Винаги ми се е струвало, че трудно се адаптирам към нови неща. Като заседна някъде и не смея да мръдна. Решението ми да напусна беше импулс да направя нещо различно.
Би ли се върнала в рекламна агенция сега?
Честно казано - не. По-скоро други неща ми се правят, не ми се иска да се занимавам с някакви фатални крайни срокове. В рекламните агенции се придава някаква такава важност и неотложност на всичко, което се случва и това според мен е много излишно, а и са намесени твърде много хора. Иска ми се да се занимавам с неща, с които да завися до голяма степен от себе си.
Според теб каква е причината да не се получава твърде често добре връзката между послание, реализацията му в рекламата и това, че хората извън бранша, към които всъщност е насочена въпросната, трудно го възприемат?
Ако едно сложно послание е представено по ясен начин, така че да има смисъл в него, няма проблем с възприемането. Ако хората, които го правят, са наясно какво искат да изразят, се получава.
А защо се появяват такива безумни реклами, лога според теб?
Според мен не могат за всичко да се обвиняват клиентите. Проблем е например, че се появяват такива грозни сгради… особено, когато имаше бум на строителството преди време – имаше много ново строителство, което на практика промени облика на града. И то не по-добрия начин. Но за това не са виновни нито само предприемачите, нито само строителите. Двустранен процес е. Също така е и проблем вкусът на хората, а този проблем е фундаментален. Трябва да се работи върху това, да им се дава възможност да изградят вкус още от деца. Например скоро гледах японски детски книжки. Нормално е, ако си израснал с подобни илюстрации, един ден, когато пораснеш, дори и да не се занимаваш с графичен дизайн, а да си само зрител, да ти харесват съвсем различни неща. Защото това, което е навсякъде около нас, влияе. Въпреки че за голяма част от заобикалящия ни свят си слагаме капаци, бариера, особено в случаите, когато са кофти. И все пак, те ни влияят – искаме или не.
Да, 25-ият кадър в обкръжаващата ни среда. Ти си част от екипа, осъществил анимационния филм „Баща” - разкажи ми повече за него?
Идеята е на Диана Иванова – тя е журналист и й е интересен преходът на България от социализма към това сега, което не се знае какво е точно… Той е анимационен документален филм и е базиран на истински интервюта.
Има ли мутри?
Не. Той е много личен филм. Базиран е на 5 интервюта с хора, които говорят за връзката с баща си. Работих заедно с Иван Богданов и Весела Данчева от Compote Collective.
Излъчвал ли се е някъде?
Все още е по фестивали. Беше и в програмата на някои от някои от нашите...
В едно друго интервю казваш, че идеите за тениските “Dushman” идват от драсканици в тефтерите ти. Още ли е така?
Сигурно вече разбираш, че доста тромаво се изразявам вербално и това, че някакви неща не мога да облека в думи, ме подтиква да ги осмислям чрез драскане. Все още не ми се е случвало да седна, за да направя дизайн на тениска и да направя дизайн на тениска. А и ние разчупваме - последно канихме други хора - Яна Левивеа например, Любен Зидаров също, той е от старата школа, жесток, аз съм му голям фен…
Освен тениски, смятате ли да правите и други неща?
Мислим, да, искаме да има и неща за деца. Много идеи сме имали, но обикновено аз забатачвам нещата. Или не остава време, или сме събрали пари, обаче ги издумкваме… (поглеждам я въпросително) – да, там нещо ги изяждаме или си плащаме с тях парното например (смее се).
Как се случи да участваш в Absolut Blank?
Бях много изненадана, че ме поканиха, защото не съм известна или нещо такова. Стана ми много приятно и малко ме и поласка (усмихва се срамежливо). След това леко се поуплаших. Всъщност ме поканиха да направя илюстрация, нещо двуизмерно да нарисувам в силуета и… така и направих.
Следя разбира се, но нямам за цел да съм в час. Даже мисля, че въобще не съм в час (смее се). Не се изолирам в онзи смисъл, в който има например някакви музиканти, които не слушат друга музика, за да не замърсяват своята. Моето око е жадно да вижда други, готини неща. И много често, когато попадна на нещо яко, си казвам, баси, защо не съм го направила аз (смее се). Другите поканени в инициативата на “Absolut Blank” са страхотни също, много харесвам нещата им.
Интересно ми е - работиш, гледаш две деца, как се забавляваш?
Вече съм спряла да се забавлявам (смее се). Всъщност истината е, че като работиш нещо, което те забавлява, си и почиваш. Хубавото е, че това, с което се занимавам не ме натоварва, не е нещо, което ужасяващо да ме изморява и да имам нужда да си почивам от него. Чисто физически след бачкане имам нужда от нещо различно. Иначе ходим много на море - плуване, нищоправене, припичане и мързелуване…
Работохолик ли си?
Според моя приятел и незаконен мъж, с когото имаме деца (смее се), съм. Но това е, защото не знае, че през голяма част от времето, в което той мисли, че работя, аз се мотая (смее се)… но то, за да направиш нещо, първо трябва да се настроиш, да поблуждаеш… не бих казала, че съм работохолик, но да, топвам се в това, което правя, изключвам се за други неща.
Коя е последната книга, която те впечатли?
Скоро намерих вкъщи едни кашони – пак правехме някакъв ремонт. От там изскочи Кортасар – „Истории за кронопи и фами“. Пак си я прочетох и се сетих, че ми е страхотно вдъхновение.
Най-вече искам да ги науча да са добри хора, да се чувстват добре със себе си - такива каквито са. И се надявам да не им предавам някакви мои фиксации - неща, които на мен ми липсват, да не превърна в техни комплекси.
Рисуваш ли им истории, приказки?
Да, но те и сами се справят добре. Гледам да не им показвам какво да правят и ги оставям сами да си измислят как и какво. Особено синът ми, той вече започва да прави шедьоври (смее се). Дъщеря ми засега рисува още змии и точки.
Кой е любимият ти проект – такъв, с който много се гордееш?
По-скоро нещата, които вече съм направила, не ме вълнуват толкова, колкото тези, които предстоят.
