Преди няколко дни австралийското издание Women’s Day обяви, че Принц Хари и Ема Уотсън имат връзка. Новина, която затрупа много бързо медийното пространство с безброй публикации, гласящи едно и също нещо:

« Принц Хари и Ема Уотсън са заедно! »

Истината е, че не са! Новината се разпространи след като 24-годишната актриса сподели в Twitter:

« Хора, помните ли разговора ни как не трябва да вярваме на всичко, което се пише в медиите?! »

Ироничният тон на изявлението е достатъчно красноречив. Ема Уотсън открито опровергава погрешните твърдения за личния й живот, както и подхода на медиите в дадения случай, но това далеч не е краят. Случаят повдига въпроси, отнасящи се за журналистическите морал, етика и професионализъм, както и за отговорността към обществото.

 

Днес, трудно бихме си представили ежедневие без медийно присъствие. Информационните канали играят голяма роля във всекидневието ни - следим ги, ценим ги, дори им се доверяваме, защото те са нашият прозорец към света.

За жалост подобни еуфории, като тази около въображаемата връзка на Ема Уотсън с Принц Хари, не само са трудно контролируеми, но поставят под съмнение обективността на медиите и поддържат публичното недоверие към журналистите.

Глобалният глад за « сензации » кара някои издания да пренебрегват журналистическата ценностна система, публикувайки новини без да проверяват източниците.

Това би могло да бъде прието като „вътрешен” избор на дадена редакция, което само по себе си съответства със свободата на словото. Интересно е, защо след като една медия решава да рискува, друга е готова сляпо да я последва?!

Някои биха казали:

« Защото източникът е голямо заглавие? »

Други:

« Защото информацията е публикувана « навсякъде »! » или « Защото хората обичат подобни новини! »

Може би, но ние бихме казали:

« И какво от това!? »

Независимо от мащаба на медията, ако тя държи на своите читатели и на самата нея, представителите й биха проверили дадена информация многократно преди да я публикуват. В случай, че темата е предмет на съмнение поради липса на доводи, тя може да бъде засегната под друг ъгъл. Така съдържанието е привилегировано, а не неговото количество.

Доверието не се печели със сервилност. По-добре да се мисли преди да се действа, отколкото обратното. Несериозно е, даже егоистично, представители на даден бранш да злепоставят цяла професия. Защо? 15 минути слава!? Слава, която със съвременните информационни канали и интензивния новинарски поток, е мимолетна.

Във време, когато ежедневният ритъм е ускорен, медиите са длъжни да предоставят точна информация по всяко време. Ако нямат възможност да отразят дадена новина, поради липса да информация, разумно би било да не я публикуват от колкото да се злепоставят, да загубят част от своята аудитория или да опетнят името на работната среда.

Свидетели сме как масмедиите са погълнати от вълната на комерсиалното съдържание. Подобно отношение би могло да заличи силата и авторитета на медиите, които с времето ще са едновременно « всичко » и « нищо ». Как тогава да разграничаваме истинското от фалшивото?

Съвременната позиция на журналистите и отношенията между обществото и медиите стават все по-нестабилни. Редакторите са тези, които трябва да поддържат съвестно автентичността на медиите - за вас, за тях, за всички. Необходимо е да се излезе от омагьосания кръг, където всички, в един или друг момент, ще са потърпевши.

Защото наистина СКАНДАЛНА е липсата на доверие между информирани и информиращи.

Продължи да четеш