След дълги години, прекарани в чужбина семейство Агови са отново заедно в България и най-накрая може да играят на белот когато им се прииска. Въпреки разстоянието, Мия и Йоко са успели да съхранят близостта със своите родители, възприемайки ги като свои приятели отколкото като майка и баща. Те са екип, партньори, подкрепящи се във всеки един момент от живота – няма съревноваване, завист, конфликти или друг вид сблъсъци. Предвид общите им цели, те вървят успоредно и си помагат взаимно в реализацията на техните мечти.
„Общото между нас е, че сме едновременно много индивидуални и различни,” споделя Йоко. Въпреки съвременния дух на тяхното семейство, Агови имат и своите традиции като тези, характерни за Великденските празници или играта на Белот на връх Коледа, която може да продължи до сутринта – това са съкровени моменти от семейния им живот.
„От едно известно време не сме деца и родители, а по-скоро приятели – съмишленици. Днес сме много по-близки, за разлика от преди. Промяната настъпи, когато Мия и аз навършихме 16 години, момент, когато започнахме да осъзнаваме смисъла на живота,” споделя Йоко.
Главната роля е на майка им, допринесла за тази фамилна нагласа, придържайки се към един по-либерален начин на живот, където всеки един от членовете на семейството има възможност да се изявява и себереализира свободно.
„Родителите ни никога не са се отнасяли с нас като с деца. От малки отношението им е като към зрели хора,” пояснява Мия. Най-впечатляващото при родителите им е, че те осъзнават до каква степен могат да научават от своите деца, вслушвайки се в тях и наблюдавайки тяхното развитие.
Постепенно осъзнаваме колко голяма е близостта между родители и деца, ролите сякаш се преплитат и видоизменят с времето. Всеки един от тях се учи от останалите. Например Мия е научила майка им и баща им да бъдат по-критични към света, а Йоко да бъдат по-прагматични. Баща им е изключително добър оратор, начинът му на изразяване е безупречен, но в бита може да не е толкова умел и практичен.
По време на разговора ни разбираме, че и родителите им имат своите детски моменти. Мия споделя: „Понякога виждам майка ми как прави нещо по един толкова особен начин, наблюдавайки я знам, че може другояче, за да го свърши по-бързо. Предлагам й как да постъпи и първата реакция е „защо?”. Следователно се започва един диалог, в който нито аз, нито тя сме готови да отстъпим.” Комична ситуация, но със свой чар.
Разговаряйки за нещата от живота, за България, за семейството им Мия ни изненада с една добра вест, казвайки: „Ще си имаме още едно Аговче. Бременна съм. Мама и тате ще стават баба и дядо.”
Неочакван момент, който допълнително обогати нашата среща, която се провеждаше в центъра на София в градината на едно приятно заведения, наречено „The Little Things” (малките неща от английски език). Съвпадение? Не мислим. Много тематично име, което обосновава наслова на срещата ни с Мия и Йоко Агови.
След като научихме за радостната вест, Йоко допълни: „Докато сестра ми се радва, аз мисля в кои фондове да се инвестира, о време!” Ето това се нарича подкрепа.
Изведнъж разговорът ни придоби коренно различна насока. Ролите внезапно се размениха и не говорим вече само за родители, за порасналите им деца и домашните любимци, но за бъдещите им изяви на млад родител, на чичо, баба и дядо в семейния “спектакъл”.
Мия е уверена млада жена, която е взела смелото, достойно за уважение решение да отгледа детето си „сама” в своето семейство, което я подкрепя напълно в този неин личен избор. Другото, което тя ни сподели е, че броени дни след като бяхме уговорили нашата среща, нейният колектив за grassroots социална отговорност cause+effect e спечелил малък грант за да стартира проекта си “Градски номади”. Той цели да подмогне бездомните чрез различни мобилни решения, като къщички на колела.”
От своя страна Йоко също ни впечатли със свой нов проект, озаглавен „Кинематограф”. От него разбрахме, че от доста време насам в киното се очаква държавата да го спонсорира и подкрепя финансово - това не е лош начин на мислене, ако става въпрос за подпомагане, а не за издръжка.
„В момента българското кино е на субсидии от държавата и трудно може да се каже, че се развива само,” обяснява той.
В тази връзка, Йоко е един от основателите на “Кинематограф” чиято цел е да подкрепя и развива млади таланти във филмовото изкуство на страната. Предимно късометражни филми. Платформа чрез която българската документалистика може да просъществуват целогодишно извън фестивалите без произведенията й да потъват в забравата на архивите. Тридесет и пет души екип, професионалисти, които въпреки тяхното профилиране, отделят време за развиването на този културен проект, в който има не само смисъл, но и голямо послание.
Йоко се заема доброволно с този проект, заедно с Калин Димитров и Юлиян Спасов. Създадената от тях предприемаческа платформа подкрепя тези, които се занимават с кино и не са усвоили тънкостите на професията до степен да преживяват чрез творчеството си. За това „Кинематограф” съществува, да им помага да се развиват и усъвършенстват – безценно поле за изява за всички креативни души, които обичат своята професия във времена когато творчеството е често омаловажавано поради липсата му на капиталистически характер.
Вълнуващата ни среща завърши с обещание за „до нови срещи”, тя отбеляза началото на една нова глава в историята на семейство Агови. Благодарим и на двама им за споделените моменти и им желаем много успех и щастие.
PS.: Ден след интервюто Мия бе така добра да ни пише като ни уведоми за пола на своето бъдещо бебе – момиче е!
