Рядко се случва едно интервю изведнъж да заема формата на приятелска среща. Да, така се случи със семейство Маркови. Разговорът бе толкова приятен, истински и откровен, че решихме да възпроизведем ключовите от него моменти.
LadyZONE.bg: Здравейте! Да започнем с първия въпрос – как бихте се определили като семейство?
Емил - “Задружно!”
Албена - “Шумно.”
Мина - “Интересно.”
LadyZONE.bg: Какво ново се случва в артистичното ви семейство?
Албена - “Сега сме в преход, когато свикваме да бъдем с един по-малко. Големият ни син се изнесе да живее самостоятелно и на мен лично ми е трудно.”
Мина - “Той живее на пет минути от вкъщи!”
Албена - “Да, но това в никакъв случай не означава, че се виждаме често или че се чуваме по телефона всеки ден. Уважаваме неговия избор и се стараем да не нарушаваме неговото спокойствие и да не навлизаме в личното му пространство, колкото и на майката (на мен) да й се иска. Липсва ми.”
Емил - “Това, че не се обажда означава, че е добре!”
LadyZONE.bg: Мина, как би определила родителите ви?
Емил - “Този въпрос, трябва да се обсъжда насаме...”
Албена - “Е, защо! Може би сега е моментът да разберем!”
Мина - “Аз съм късметлийка, за това че съм по-малката и батко е отворил врати, които ако беше обратното, щяха тепърва да се отварят. [б.ред. тук става въпрос за развитите умения на родителите им като такива] Постепенно и ние ще ги научим - на свобода! Пораствайки.”
Албена - “В интерес на истина, най-добрият ни учител бе синът ни. Къде с добро, къде с лошо – той ни научи на много неща. В никакъв случай не смятаме, че сме идеални. Той ни научи как да се отнасяме с един подрастващ човек, който търси себе си, който иска да се развива и върви по своя път.”
LadyZONE.bg: Как се обогатявате взаимно, на какво сте се научили един от друг?
Емил - “Смея да твърдя, че другите трима членове на това семейство имат от кого да се учат...”
Албена - “...от теб!”
Емил - “Всеки един от тях е научил много неща от мен. Когато се запознахме с Албена във ВИТИЗ постепенно тя започна да използва моите смешки, моите жаргонни изрази...”
[Мина се смее.]
Албена - “Абсолютно вярно! Също така неговите приятели станаха и мои. Емил има великолепни познати, от които нямаше как да не се възползвам. Друго, което научих от него е да казвам по-рядко “Аз” - което само по себе си е нормално в една връзка.”
Мина - “Тя е все пак зодия лъв, не малка подробност.”
Емил -„Аз съм телец и признавам, че има малка борбичка между нас.”
Мина - “Идеално!”
Албена - “То лъвицата закусва с телци, за това няма проблем.”
LadyZONE.bg: Важното е, че има любов.
Албена - “До ден днешен, който ще да вярва.”
Мина - “Колкото и банално да звучи, когато някой ми говори за вечна любов, се сещам за мама и за тате. От друга страна, аз много мога да им се карам за детинските истории. Когато се сдърпат, се държат като деца. В такива случаи, мама казва: “Аз не разговарям с него!” А аз: “мамо, моля те, помоли тати да ме вземе [примерно] едни дъвки.” Тя отвръща: “не, аз не разговарям с него – обади му се ти. Ето телефона. Но в крайна сметка, пет минути след сблъсък, мама отива при тати, казвайки: „Ох, най-красивият. Гледай, колко е красив!”
Албена - “Аз не го правя, за да го умилостивя или да го накарам да ми прости някаква грешка, аз просто го чувствам и мисля, следователно го казвам. Независимо колко съм му била ядосана.”
LadyZONE.bg: Любовта ръководи света.
Албена - “Наистина е така!”
Мина - “Със своята липсва или присъствие...”
Емил - “Дали човек се стреми към богатство, слава или власт – подсъзнателно това е някаква нужда от любов, която се опитва да компенсира с нещо друго.”
LadyZONE.bg: Как бихте определили семейната любов?
Албена - “За мен лично любовта ни се видоизменя редом с различните етапи от живота, но с времето тя е все така силна. Навремето, когато бях по-млада исках да съм с Емил 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Можех да го ревнувам от играта му на тенис или когато чете книга...”
Емил - “А днес, до толкова съм й омръзнал, че ми казва: “ходи, хайде.” [смях] “Преди малко като стана въпрос за взаимоотношенията ни и как се обогатяваме взаимно, искам да споделя, че приятелите на Мина и на Здравко, които са свикнали да идват вкъщи като в хан, защото живеем в центъра и е удобно...”
Албена - “И на хубава локация.”
Емил - “Наистина. По едно време те идваха в тълпи, за което нямах нищо против, защото на младини съм правил същото.”
Албена - “Е, имал си против в моментите, когато не е имало какво да вечеряш. Представете си, той се прибира и разбира, че всичко е изядено от другите.”
Емил - “Мисълта ми е, че всички техни приятели си общуват свободно с нас. Често казват, че сме свежари. Наскоро срещнах трима от тях и ги заговорих, възкликвайки “Какво става?! Откакто обектът [б.ред. става въпрос за сина им] се премести, не идвате вкъщи!” на което те отвърнаха: “Защо?! Ние можем да идваме и без него.” Хубавото в това е, че с Албена успяваме да запазим онази връзка с младите, която ни обогатява. Осъзнавам разликата между мен и моите родители, които са живели в социалистическите години и правилата на играта са били корено различни. ”
Мина - “Една моя приятелка го е запомнила с поздрава: О, как'о правим?”
Албена - “Много се лаская, когато някои от техните приятели идват при мен да си говорим – споделят ми и дори ми искат съвет. В тяхно лице не виждам хора, които да назидавам, а да подкрепям. На моменти дори си мисля, че в повечето случаи, аз извличам по-големите дивиденти.”
Емил - “Това е положително за нас, защото поддържа духа ни. Иначе по-възрастните биха казали: “Оф, тези младежи... ние едно време, какво е това поколение, ние четяхме и т.н.” Това на мен и на Албена съм сигурен, че няма да ни се случи.”
