Мери Ан Евънс е английска писателка, родена през 1819 г., един от най-значимите романисти от Викторианската епоха, както и известен журналист и преводач. Тя е автор на седем романа, сред които най-известни са „Адам Бийд”, „Воденицата на река Флос“ и „Даниел Деронда“. Творбите й се отличават с изключителния си реализъм и психологическа дълбочина. Още в началото започва да подписва творбите си с мъжкия псевдоним Джордж Елиът, за да бъде сигурна, че работата й ще бъде взета насериозно, а романите й няма да бъдат считани просто за сълзливи истории.


Още с първия си публикуван роман „Адам Бийд“ през 1859 г. тя става известна. Тогава вече изпозлва псевдонима Джордж Елиът. Макар самоличността й да е разкрита по-късно  и да става ясно, че тя има връзка с женен мъж, това не повлиява на популярността на книгите й. Мери продължава да пише романи през следващите 15 години. Умира на 61 години от инфекция на гърлото и бъбречна болест.

„Харесва ми не само да бъда обичана, но и да казват за мен, че съм обичана.”

„Никога не е прекалено късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш.”

„Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.”

 

 „Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.”

„Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.”

„Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.”



„Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.”

„Харесват ми опитите за забременяване. Но не съм много сигурна относно раждането на децата.”

 

„Благословено е влиянието на една истинска, обичаща човешка душа върху друга.”

„Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.”



„Малките деца все още са символ на вечния брак между любовта и дълга.”

„Приключението не е извън човека; то е вътре в него.”

„Човешките чувства са като буйни реки, които благославят земята: те не чакат красотата – те прииждат като непреодолими сили и носят красота със себе си.”

„В лекомисления смях на глупостта мъдростта чува половината от своите аплодисменти.”

„Щастието може да дойде или да не дойде, но човек трябва да се опитва и да се подготви да се справя и без него.”

„Всяка граница е начало, както и край.”
„Дългият живот не винаги е най-добрият живот.”

„Знанията бавно изграждат онова, което невежеството събаря за час.”


„Има само един възможен провал в живота – и това е да не си верен на най-доброто, което знаеш.”

„Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.”