Симон Вейл е фигура, чийто живот и кариера са белязани от изключителна смелост и непреклоност. Тя преживява една от най-мрачните епохи в човешката история и успява да изгради кариера, която променя живота на милиони хора и оставя дълбок отпечатък в европейската и световната политика.

Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е символ на неуморна борба за права и справедливост. Като министър на здравеопазването на Франция между 1974 и 1979 година, тя прокарва революционния закон за легализиране на абортите, известен като „Закон Вейл“, който подобрява живота на милиони жени и затвърждава името ѝ в историята. 

През 1979 година Вейл става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста в първия пряко избран парламент в историята на Европейския съюз. Тя е не само уважавана във Франция, но и вдъхновение за цяла Европа, благодарение на неуморните си усилия за съхраняване на паметта на жертвите на Холокоста и утвърждаването на европейските ценности и единство.

Нейната история е вдъхновяващ пример за силата на човешкия дух и неизчерпаемата воля за промяна.

ДЕТСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ ВОЙНАТА

Симон (Жакоб) Вейл е родена в Ница, Франция, на 13 юли 1927 г. в еврейско семейство. През 1944 година тя и част от роднините ѝ са арестувани и депортирани в нацистките концентрационни лагери Аушвиц-Биркенау, Бобрик и накрая Берген-Белзен. 

 

 

 

Симон и двете ѝ сестри успяват да оцелеят, но родителите ѝ и брат ѝ загиват в лагерите. След края на войната, през май 1945 година, Симон се завръща в Париж и започва да учи право и политически науки. През 1946 година се омъжва за Антоан Вейл.

Смелостта и отдадеността на Симон Вейл са вдъхновяващи, особено предвид нейните лични преживявания като оцеляла от концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“. Тези травматични събития от детството ѝ я мотивират за изграждане на обединена Европа – кауза, на която тя посвещава целия си живот. 

НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРИЕРА

Като магистрат, Симон Вейл започва да съветва министри на правосъдието, включително и Франсоа Митеран. През 1970 година става първата жена, назначена за генерален секретар на Висшия съвет на магистратурата. 

 

 

Когато Валери Жискар д’Естен става президент на Франция през 1974 година, той кани Симон Вейл да стане министър на здравеопазването в неговото правителство. В тази роля тя води ожесточена битка за легализиране на абортите във Франция, която завършва с успех през 1975 година с приемането на закона, станал известен като „Закон Вейл“.

 

 

МИСИЯ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА

Като оцеляла от Холокоста, Симон Вейл трудно разбира как една европейска страна може да воюва с друга. Това убеждение за необходимостта от единна Европа, където подобни ужаси никога повече няма да се повторят, я води през цялата ѝ политическа кариера. 

През 1979 година президентът Жискар д’Естен я кани да оглави партийната листа на първите директни избори за Европейски парламент. Симон Вейл с ентусиазъм приема и става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста до 1982 година.

 

Продължи да четеш