"Не ми харесва тази поговорка, че между вълците се вие като вълк, това е философията на безсилните" - думите са част от стихотворение на родената на днешния ден Леда Тасева (1926-1989). „Не ми отнемай простите неща. Не ми разказвай за успехите си, не те разбирам“, пише още голямата българска актриса, за която казват, че почти не се побира в обичайните категории за актьорско присъствие.
По думи на колегите ѝ при нея един поглед, пауза, начинът на обръщане или лекото движение на лицето могат да носят повече информация от дълъг монолог. Наричат я също нетипична звезда. Тя може да бъде сервитьорка, кантонерка, ексцентрична възрастна жена, интелектуалка, комична фигура или драматичен персонаж, без да изглежда, че „сменя маската“, нейната индивидуалност остава.
КАК ВИОЛЕТА СТАВА ЛЕДА?
Виолета Тасева, както е истинското ѝ име, е родена във Видин на 22 август 1926 г. Баща ѝ Цветко Тасев е родом от белоградчишкото село Раяновци, а майка ѝ Зора е от Дунавци. Част от детството си бъдещата актриса прекарва именно там, в дома на своите баба и дядо по майчина линия.
През 1944 г. завършва Първа девическа гимназия в София. Избира артистичния си псевдоним Леда в ученическите си години, впечатлена от легендата за етолийската принцеса и спартанска царица, известна с неземната си красота, в която се влюбва върховният олимпийски бог Зевс и я прелъстява, пише БТА.
Първите ѝ професионални стъпки на сцената са свързани с театъра във Видин, където започва работа като актриса през 1951 г. През 1952 г. е приета във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова.
ОТ ТЕАТЪР В ТЕАТЪР
След дипломирането си през 1956 г. Леда Тасева е разпределена в драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора, където играе през 1956-1957 г., както и в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ през 1957-1958 г., в Бургаския театър през 1958-1960 г., в Пловдивския театър през 1960-1961 г., в театър „Българска армия“ през 1961-1963 г., в Драматично-кукления театър във Враца през 1964-1973 г., в Драматично-кукления театър в Пазарджик през 1975-1977 г., в театър „София“ през 1977-1989 г.
„Животът на Леда никак не беше лесен, беше непрекъснато назначавана и уволнявана. Зачерквана и заслужила артистка, аплодирана френетично и оклеветявана… Съдбата ѝ беше много тежка и тя, дамата, се шегуваше, че се е опитвала да носи прелеко претежкия си път към Голгота…”, казва режисьорът Павел Павлов.
ЗА РОЛИТЕ: МОД В „ХАРОЛД И МОД“ Е ЕДИНСТВЕНАТА РОЛЯ, В КОЯТО СЪМ ИГРАЛА СЕБЕ СИ
Сред най-добрите ѝ театрални превъплъщения са Жана Д’Арк от „Чучулигата“ на Жан Ануи, Клер от „Посещението на старата дама“ на Фридрих Дюренмат, Малама от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Антония от „Няма да платим“ на Дарио Фо и Аномалия от „Човекоядката“ на Иван Радоев.
Запомнящи се са ролите ѝ в телевизионния театър на Българската национална телевизия – във „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков (1962), „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир (1963), „Смуглата лейди от сонетите“ от Бърнард Шоу (1964), „Тойфеловата кула“ от Богомил Герасимов (1974), „Страстната неделя“ от Павел Павлов (1978), „Разплатата“ от Алфред дьо Вини (1982), „Харолд и Мод“ по Колин Хигинс (1986), заедно със Стефан Данаилов.
На въпроса кои от героините, които е играла на сцената, на екрана или в телевизията, са ѝ най-близки, казва: „Мод в „Харолд и Мод“ е единствената роля, в която съм играла себе си. Да ми се случи такава роля бе просто щастлив дар от небето. Никога преди и след това не съм го имала. Аз много приличам на тази Мод!“.
Леда Тасева е работила с редица знакови български режисьори в театъра и киното, сред които Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов, съпругът ѝ проф. Стефан Сърчаджиев, Николай Волев, Георги Стоянов и Иван Андонов.
Освен на сцената, Леда Тасева оставя ярка следа и в киното, където започва да се снима след 1960 г. Участвала е в 34 български филми и филми с чуждо участие. Първият, в който се снима, е „Бъди щастлива, Ани!“ (1961), следват „Сиромашко лято“ (1973), „Трудна любов“ (1974) „Самодивско хоро“ (1976), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Мигове в кибритена кутийка“ (1979), „Прозорецът“ (1980), „Черно-бяло“(1983), „Черните лебеди“ (1985), „Да обичаш на инат“ (1986), „Ганьо Балкански“ (1989).
ДЖАЗ И ПОЕЗИЯ
Участвала е като солистка в джазовата формация „Бели, зелени, червени“, както и с рецитали, включително и на собствени стихове и в телевизионния и радио ефир. Изявява се и като поетеса, единствената ѝ стихосбирка „Изповеди“ е издадена посмъртно през 1994 г.
Стихотворението ѝ „Десперада“ е кратка импресия за една несбъдната среща и едно очакване, пълно с надежда и красота. Спомените за старите приятели в стихотворението ѝ „На Стойно“, както и за безмълвната любовна ласка също присъстват в нейните стихове, а във финалната поема „Отговор“ актрисата търси отговор на вълнуващите я теми за живота и смъртта.
ПОСЛЕДНА СРЕЩА С ПУБЛИКАТА...
На 21 юни 1989 г. е нейната последна среща с публиката – в постановката „Самоубиецът“ на Николай Ердман, когато след падането на завесата припада в ръцете на колегите си. Умира на 4 юли 1989 г. в София, на 62 години.
Леда Тасева остава в историята и като първия български актьор, изпратен в последния си път с аплодисменти – жест на признание от колеги, приятели и публика. Минути преди ковчегът да бъде изнесен от залата за поклонения, нейната колежка и близка приятелка Илка Зафирова започва да ръкопляска и приканва всички да отдадат последна почит на голямата актриса Леда Тасева по този начин.
ПРИЗНАНИЕ
„В киното с най-голяма радост играх Венера в „Прозорецът“ на режисьора Георги Стоянов“, казва Леда Тасева. За тази роля през 1980 г. печели наградата от Съюза на българските филмови дейци – за най-добра женска роля. Същата година е удостоена и с отличието на Съюза на артистите в България – за ролята си в пиесата „Човекоядката“. През 1986 г. получава орден „Кирил и Методий“ (първа степен), а през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.
На 4 юни 2024 г., по повод 35 години от смъртта ѝ, на родната къща на майка ѝ в Дунавци е поставена паметна плоча.
На 21 март 2026 г. в Камерната зала „Стефан Данаилов“ на Драматичния театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив в рамките на колекцията „НезабравимиТЕ“ е отбелязана 100-годишнината от рождението на Леда Тасева със спектакъла „Леда и думите“. Проектът на журналиста Георги Тошев представя сценичен разказ за живота и творчеството на актрисата, в който се преплитат спомени, стихове и документалния филм „Загадката Леда“.
На 25 март 2026 г. в галерия на открито, в градска градина пред Народния театър е открита документална изложба, посветена на творческата дейност на актрисата. Представени са архивни снимки, документи, рецензии и интервюта, които проследяват творческия ѝ път и многообразието на нейните роли в театъра и киното.
На предстоящия 34-и международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна, който ще се състои от 26 до 30 август 2026 г., с филма на режисьорския тандем Акташева-Писков ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на актрисата Леда Тасева. На нея ще бъде посветена и срещата с книгата „Тишина от думи“ на Георги Тошев.
