На 19 юни 1623 г. в Клермон-Феран е роден Блез Паскал е френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател.
Паскал се появява на бял свят в семейството на Етиен Паскал, любител-математик и високо ерудиран юрист – съветник при кралския двор. Именно в семейството си, където е възпитан в духа на педагогическите идеи на Мишел дьо Монтен, Паскал получава първоначалните си познания по математика и философия и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо.
В края на живота си той се посвещава изцяло на християнството и пише знаменитите „Мисли“ (бележки, които си води за създаването на така и ненаписания бъдещ труд „Апология на християнството").
Умира на 19 август 1662 г. в Париж на 39-годишна възраст.
Днес се навършват 403 години от рождението на френския филисоф, а ние почитаме Паскал с вечните му цитати и мисли.
Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.
Ако искате хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.
Величието на човека е в мисълта.
Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждащият, и обиденият са станали други хора.
Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.
Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.
Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!
Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.
Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си.
Когато цитираме авторите, цитираме техните доказателства, а не имената им.
Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора.
Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.
Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.
Обичаят диктува справедливостта, както диктува и развлечението.
Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.
Първо - или Бог съществува, или не. Второ - аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.
Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.
Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта управлява силата.
Справедливостта и истината са две толкова тънки остриета, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
Писмото ми стана толкова дълго, просто защото нямаше кога да го направя по-късо.
