Когато чуем думата детегледач, почти всеки си представя образа на любяща и мила жена, която полага неуморни грижи за децата срещу заплащане. Има обаче и мъже, които се занимават с тази професия и оказва се, че те не се справят по-лошо от своите колежки от женски пол. Днес ви срещаме именно с един отдаден баща – Богдан Ценов, който жертва перспективната си професия на програмист, за да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие и е приел за своя мисия - гледането на деца. В един момент от живота си той преценява, че контактът с хора е много по-ценен и важен, отколкото седенето пред компютър по цял ден.

Снимка: Богдан Ценов, Личен архив

Поговорихме си с Богдан какви са мотивите му да започне да изкарва прехраната си с гледане на деца, притеснява ли се, че професията се смята за предимно женска и кои са най-големите предизвикателства, както и най-приятната част от работата за един мъж детегледач.


Представи се, така че да знаем кой стои срещу нас!
Казвам се Богдан Ценов и съм на 39 години. Имам дъщеря на 10 години и съм разведен с майка й от две. Понастоящем детето през половината време е при мен, а през останалото време - при майка си.

Снимка: Богдан Ценов, Личен архив

Разводът беше преломен момент в живота ми. Предходните 20 години, преди да започна да работя като детегледач, работех като програмист. Завършил съм средно специално образование, като софтуерен специалист, както и висше образование по телекомуникации в ТУ София, но не съм работил по тази специалност. Паралелно с техническото ми образование имам голям интерес към психология, алтернативна медицина, както и всякакви различни източни и западни духовни практики. Според мен здравото семейство, любовта и вярата са в основата на всичко това, като започнем от психологията, през човешкото здраве, до духовното. Въз основа на всичко споменато по-горе и след разпадането на семейството ми си дадох сметка, че работата с хора е много по-ценна и важна, отколкото седенето пред компютър по цял ден. Също така си дадох сметка, че вече нямам нужда от този стрес - визирам стреса от активната IT работа и динамика в цялата бизнес среда.

Как реши да започнеш да се занимаваш с гледането на деца? 
Скоро след като реших да сложа край на професионалната ми работа като програмист, дойде моментът, в който финансовите ми резерви свършиха и се наложи да се преориентирам към нещо коренно различно, но въпросът беше какво? След няколко дни мислене на тема "Кога съм бил най-щастлив?", бързо се сетих за годините, когато моята дъщеря беше малко дете, и че те бяха най-щастливите за мен. Разбирам се много добре с деца и прекарването на време с тях ми е много приятно. Тогава се замислих дали бих могъл да стана детегледач? На пръв поглед ми звучеше невъзможно, но след разговор с хора, които работят като детегледачки, се мотивирах да опитам.

Как си намери първата работа, свързана с гледането на деца?
Публикувах обява във Фейсбук, че гледам деца и търся детенце/семейство, с което да работя. Като се вземе предвид, че нямам никакви препоръки и опит, не очаквах много в този момент, но няколко часа след публикуването на обявата, една моя приятелка ми писа, че има момиченце на 3 месеца и познавайки ме, би се радвала да и помагам в отглеждането му, като детегледач за по няколко часа. Това много ме мотивира и в последствие намерих още не малко хора и деца, с които да работим заедно, за почасово гледане.



Притеснява ли те, че професията, която си избрал в момента, днес (а и в миналото) се смята за предимно женска?
Не, не ме притеснява. Аз съм човек, който много обича децата, както и грижата за тях. Както стана ясно вече, се интересувам и от други неща, които не са много популярни сред мъжете, като психология, медитации и енергии, астрологи и др., така че това че гледането на деца е по-популярно сред жените, не ме притеснява. Това е една среда изпълнена с много безусловна любов, но също и с плач, мрънкане и памперси. Определено не е работа за всеки, защото не всеки харесва такава динамика, но на мен ми допада. А и в сравнение със стреса в IT сферата, това е пренебрежимо малко неудобство.

След 2 години опит с гледане на деца, а и да не подценяваме опита ти със собствената ти дъщеря, създаваш „Къщичката на Лени“ – твоя дом, в който гледаш деца в домашни условия в малка група. Как се чувстват децата при теб?
След близо 2 години работа като детегледач, който посещава децата в техните домове, реших че е време да направя нещо различно - децата да идват при мен. Тогава се роди и идеята за "Къщичката на Лени", която стартира през септември тази година и представлява моят дом, в който мога да полагам грижи за до 4 деца. Бих искал да споделя за едно детенце на 3 годинки, което съм гледал в неговия дом и което е идвало за няколко дни в "Къщичката на Лени". Забелязва се драстична разлика в поведението му, когато е на свой терен и когато е при мен. Когато е в неговия дом, си прави каквото си иска и въобще не отразява възрастния до него, труден е за гледане, но когато бъде изведено от тази среда, става съвсем различно дете - самостоятелен, внимателен, спазва правилата на новото място и всичко това се случва без натиск, в спокойствие и щастие.

Снимка: Богдан Ценов, Личен архив

Има ли родители, които изрично търсят мъж детегледач и по-трудно ли ти се струва, че се доверяват на мъж, отколкото на жена?
Оказа се, че аз попадам в една ниша, в която има не малко търсене, на подобни услуги: Първо - на средна възраст съм, т.е. не съм момиче на 20 години, студентка, или възрастна жена на 60+ години, пенсионерка. Второ - мъж съм, а не кака или баба.

 

Наскоро четох, че Ким Кардашиян търсела мъж детегледач за четирите си деца. Имал ли си подобни случаи?
Да имал съм. Съвсем лесно забележима е разликата в грижата за детето и начина, по който тази грижа се дава от майката (жената) и от бащата (мъжа) на същото дете. Преди време с мен се свърза самотна майка на две палави момчета на 5 и на 9 години. Тази жена съвсем целенасочено търсеше мъж детегледач, който да успява да овладее буйните изблици на тези момчета. При тази ситуация не е имало проблем с доверието към мъж детегледач. В следващи моменти съм имал и други подобни случаи.

Потърсихме и мнението на самотна майка, която има 5-годишен син и която осъзнава важната роля, която мъжката фигура и пример играят в живота на едно малко момче. По нейна молба тя ще остане анонимна.

"Наскоро ми се наложи да потърся човек, който да гледа сина ми в няколко определени дни от месеца заради ангажимент. Замислих се колко чудесно би било той да е мъж заради липсващата мъжка фигура в живота ни. В последствие се справих без допълнителна помощ, но идеята за мъж, който да му преподава музика/спорт се загнезди трайно в съзнанието ми. В момента съм в процес на издирване на подходящо занимание, с което детето ми да изразходва енергията си и бих предпочела такова, в което мъж преподава. Смятам, че е възпитаващо децата да имат добър пример в лицето на своя баща и/или на друг човек от мъжки пол. За съжаление, народопсихологията ни и робуването на някакви отживели традиции, в които жената е само за да ражда, а мъжът - да изкарва пари и да тропа по масата - затрудняват достъпа на децата ни до подобен светъл мъжки образ. Търсенето на човек, който да се грижи за детето ми обаче не е все пак самоцелно с идеята да е просто мъж, а мъж, който умее да прави нещата, възприети клиширано от обществото за “женски”, без да има подобни предразсъдъци. Смятам, че за детето е най-добре, когато успява да открои мъжкото и женското начало през човешкото отношение към себе си. Но да, реално в социума сме свидетели на отсъстващия стабилен образ на бащата или на мъжа - затова откриването му през детегледач или преподавател по спорт/музика е добър вариант."

Какви качества притежават мъжете в тази професия, с които излизат едни гърди напред пред жените?

Ще дам следния пример от моя опит. Ситуацията се развива на площадка, без присъствие на родител. Детето казва: - Искам сладолед! - Не може, майка ти не ми е казала да ти купувам сладолед. - Ама, мама ми дава. - Да, мама ти дава, но тя не е тук, а сега си с мен и аз не ти давам!!! - Ама... Следват ред сълзи и малко мрънкане. Разбира се, всичко се случва с много любов, но и с много категоричност. Според мен (без да абсолютизирам, че винаги е така), за мъжа е по-лесно да устои на всичкото мрънкане от страна на детето в подобна ситуация, както и да наложи категорични правила, когато се налага да има такива, а в същото време може и да е мил и внимателен в останалите случаи.

Основните ми предимства в настоящата среда са възрастта ми и полът. Дори в сравнение с 35-годишна жена, смятам че самотна майка, особено на момче/момчета би търсила като помощ някой с мъжка енергия.

Снимка: Богдан Ценов, Личен архив

Може ли човек да се издържа с гледане на деца в България? Адекватно ли е заплащането спрямо изискванията на родителите – често не се замисляме, че търсим евтина грижа, а поверяваме най-ценното си на непознати хора.
И да, и не. Много зависи от ситуацията и разходите, които има всеки човек. Ако гледа деца, само когато са болни - не може да се издържа. Но ако гледа деца целодневно, в някои случаи може да се издържа, в други случаи, когато не е постоянно ангажиран, доходите отново не биха били достатъчни, особено ако гледа само едно дете. В моя случай това също допринесе за идеята ми за гледане на няколко деца в "Къщичката на Лени".

С каква настройка приключва работният ти ден, изпълнен с детски смях и плач? Имаш ли енергия и за собствената си дъщеря?
Тъй като гледам дечица от вкъщи, реално моето дете се прибира от училище при мен и децата. Старая се да запазвам енергия и за нея, но тя вече е голяма и грижите за нея са от съвсем друго естество спрямо тези, които полагам за малките деца и се старая те да не отнемат от вниманието ми към моето дете. Смятам, че грижите за малките деца имат възпитателен ефект върху моята дъщеря, така че тя да осъзнае, че не е център на света и тати се грижи и за други деца освен за нея.

Какви предизвикателства крие професията за един мъж? Като че ли към жените има повече очаквания – че биха могли да разчистят, сготвят и подредят, докато децата спят. Ти лично правил ли си и това?
Предизвикателство е да спечелиш доверието на родителите, особено когато си мъж и още повече, ако детето е момиченце. От тази гледна точка за жените детегледачки е много по-лесно според мен. Понякога майките имат очакванията, че детегледачката ще полага абсолютно същите грижи за детето им, както самите те, но според мен това е невъзможно. Никой друг човек няма същата емоционална обвързаност с детето, която имат родителите му и няма как грижите на външен човек да бъдат същите като тези на родителите му, особено от емоционална гледна точка. Мъж детегледач, или дори и жена детегледачка, няма как да се грижи за детето по начина, по който го прави майката. Но това, че детето се среща с друг тип човек е добре за него, защото го обогатява и му показва, че има и друга реалност, освен тази, която вижда вкъщи от родителите си. Относно готвенето и други подобни, това е лична договорка. Аз не поемам странични ангажименти от грижи за детето.

Снимка: Богдан Ценов, Личен архив

Коя е най-приятната част от работата ти?
Детските усмивки и смях са невероятно зареждащи и мотивиращи. Задоволството на децата, когато са постигнали нещо сами и са щастливи и горди от себе си, и ги виждаш как порастват, също е много мотивиращо преживяване. Много приятно е, когато срещнеш тези деца някъде по улиците на града и те започват да те прегръщат и да ти се радват. Тази прегръдка казва всичко и е незаменима.