На 14 август 1956 г. в Берлин, Източна Германия, света напуска Бертолт Брехт. Немският поет, драматург, режисьор и теоретик на изкуството започва поетическото си творчество с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, като силно влиянието му оказват автори като Вийон, Рембо и Киплинг. След Втората световна война се стреми да създаде поезия, която "да съответства на новите обществени отношения", каквито смята, че открива в ГДР.
В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953). Погребан е до своя учител по диалектика - философа Хегел. Днес се навършват 63 години от смъртта на Брехт, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.
"Лекомисленият човек, незнаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно."
"Най-важното е да се научат хората да мислят."
"Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите."
"Ние" - това е повече, отколкото "аз" и "ти".
"Потисниците на различните епохи не се крият под една и съща маска."
"Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини."
"Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи."
"Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика."
"Какво е ограбването на банка в сравнение с основаването на банка?"
"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
