Много от нас са склонни да идентифицират егото с гордостта и суетата, но то е много повече от преувеличено себеусещане. Възможно е да се превърне в чувство за малоценност, дори в омраза, защото егото е всеки образ, който дава усет за идентичност. А тя произлиза от онова, което си казваме и чуваме от другите за себе си, приемайки го за истина.
Представете си егото като твърда предпазна черупка, която е като броня, откъсваща ви от другите хора и външния свят. С думата „черупка” визирам усещането за разделеност: „Аз съм тук, а там е останалият свят.” Егото обича да се набляга на „другостта” на другите.
Схващането за изолация е типично за човешкото его. То обича да се подсилва, като бълва оплаквания – с мисли или думи – за другите хора, за конкретната ситуация или за това, което се случва в момента, но „не би трябвало да става” и дори за самите нас. Например, когато чакате на дълга опашка в супермаркета, съзнанието ви започва да нервничи и да се оплаква колко е бавна касиерката, как би трявало да работи.
В този случай, егото здраво ви е стиснало за гърлото и става така, че не вие контролирате мислите си, а те вас. Ако искате да бъдете свободни, трябва да осъзнаете, че те са плод на вътрешния ви глас. Единствено така можете да имате адекватно присъствие в околния свят. Раздразнението е емоционален отговор на този глас. Идеята е да се освободите от тежките одежди, които ви налага вътрешният глас и изкривената реалност, в която ви вкарва.
Наблюдавайте мислите си
Първото нещо, което трябва да направите е да осъзнаете какво изпълва съзнанието ви обикновено, особено какви са негативните ви мисли: гняв, нетърпение, раздразнение и вероятно известна доза тъга. Оплаквате ли се, че сте безполезни, например? Ако усетите, че подобни мисли периодично се въртят в главата ви, вероятно ще осъзнаете „Мисля си това отново и отново почти всеки ден.”
Правете разлика между гласа на егото и конкретната ситуация
Осъзнаването е началото на освобождаване от егото, защото можете да разберете и да си обясните всяка една ненужна мисъл, която ви спохожда. Нека да се върнем към горния пример със супермаркета. Докато стоите и чакате, вие всъщност не сте раздразнени, защото ще отнеме повече време, докато дойде вашия ред (каквато е реалната ситуация). Дразни ви мисълта за това положение – която е „цялото това чакане е ужасно и пълна загуба на време”. Приемете всичко положително, като си кажете „Нищо не мога да променя, но я да видим как да се порадвам на света около себе си точно сега.”
Освободете се от ограничаващите думи
Понякога опасността не идва от негативната мисъл. Ако, например, сте били уволнени от работа, може би ще устоите на отрицателните мисли като си кажете „Супер е, че стана така.” Да бе, да! Не е нужно да се демонстрира подобен наивен оптимизъм. Така продължавате приказката за предполагаемото щастие – това, че би трябвало да сте щастливи. Но сте на същото място, където бяхте до сега. Вместо това, концентрирайте се само върху случващото се, но без да съдите. Например: „Сега нямам работа. Трябва да потърся нова.”
Бъдете наясно
Когато осъзнаете разликата между реалната ситуация и вътрешния глас на егото е онзи кратък момент, в който светкавицата се появява и веднага след това изчезва. Първоначално губите себе си, но постепенно започвате да се осъзнавате всичко и ненужните мисли отшумяват. Това е един плавен преход към по-смислен живот. Егото няма да се промени, но пък ние можем да работим върху себе си така, че да живеем в съгласие с него и околния свят. Тук научаваме как да го направим с по-голяма лекота.
Хвърлете всички оръжия
Най-голямото ви предизвикателство ще бъде да се обърнете към същността на настоящия момент. Борбата с вашето его само ще ви направи по-силни. Но щом му обявите война, си създавате враг. Ето един прост пример: събуждате се сутринта, а навън вали и е подтискащо мрачно. Тогава започвате да си мислите „Какъв ужасен ден!”, което е всичко друго, но не и приятна мисъл. Усещате разочарование, страх и се оплаквате нещастно. Не след дълго осъзнавате, че мнението ви за деня е плод на някакъв подсъзнателен вроден навик на човешката психика. Осъзнаването на този факт освобождава пространство за нови мисли. Така че, можете отново да надникнете през прозореца без предубеждение и просто да погледнете небето. То е сиво. Слънчевите лъчи се крият зад облаците, а поройният дъжд напоява земята. Не е толкова ужасно, нали? Дори е красиво. Сега вече сте свободни. Преодолели сте бариерите на човешкото его да слага други имена върху реалността и сте напълно свободни да се радвате от сърце на всичко онова, което до скоро сте отхвърляли.
