Миналата седмица по книжарниците в България се появи биографичната книга на Деми Мур, в която известната актриса разкрива много неподозирани досега подробности за живота и кариерата си.

Актрисата беше женена за Аштън Къчър в периода 2005-2013 г., след като се разведе с Брус Уилис. През 2011 г. Аштън и Деми се разделиха, а година по-късно окончателно се разведоха. Сега вече знаем, че една от причините за това е било нероденото им дете. Когато актрисата е загубила бебето, тя е била в шестия месец и вече се е знаело, че детето ще е момиченце. Аштън и Деми дори са измислили име на неродената си дъщеря – Чаплин Рей.

Деми Мур, която е с 15 години по-възрастна от Къчър, има три деца от предишния си брак, но Чаплин щеше да е първото дете на Аштън. По време на бременността си с бебето на Къчър, Деми Мур вече е минавала 40-те.

Снимка: Издателство \"Ера\"

Прочетете на следващата страница повече подробности за връзката между актьора от „Шеметни години“ и Деми Мур, разказани от самата нея >>>

 

Откъс от книгата „Всичко, което съм“:

Аштън и Брус се разбираха много добре, събирахме се да играем карти и да вечеряме. След като известно време се крихме, през 2003 година двамата с Аштън се появихме заедно на премиерата на „Ангелите на Чарли: Газ до дупка“. Бях с прекрасна къса рокля „Мисони“ и минах по червения килим под ръка с Аштън и Брус. Децата също бяха с нас. Исках да заявя на целия свят: Вижте, и след развода има семейство! Таблоидите не ни оставиха на мира. Моите филмови агенти смятаха, че връзката ми с Аштън ми вреди и хората гледат на мен с леко око. Не ме интересуваше обаче. За пръв път бях истински щастлива! Купих хубава къща (близо до мястото на Аштън), която беше като дзен оазис – високо на хълма и далеч от шума на града. Слънцето залязваше в розови багри и през стъклените стени се виждаха околните дървета. С Аштън не се разделяхме и за минута. Докато ремонтирах къщата, с момичетата живяхме при него. Те просто го обичаха, а и Румър често си идваше от пансиона, тъй като семейството ѝ липсваше. Къщата на Аштън беше първата му голяма покупка, имаше тенис-кортове, басейн и всички екстри. Лековатото отношение на Брус към парите не му е присъщо. Не харчеше безразсъдно и тази къща беше доказателство за разумното му инвестиране. Преди да се нанесем с децата, домът му вече се беше прославил с щурите си денонощни купони. Дори близначките на Буш бяха идвали да попушат с бонг, а Аштън смяташе, че тайните служби още подслушват дома му. Такава слава имаше къщата му и дълго време преди да се разчуе, че вече живея там, някой току звънкаше посред нощ в настроение за гуляй. Година и половина след запознанството ни Аштън отново водеше „СНЛ“ и двамата решихме да се подиграем на злословията по наш адрес. Маскирах се с бяла перука и изкуствени челюсти. Аштън се обърна към публиката и каза: „Списанията ни одумват, ала за мен тя е най-страхотната жена! Обичам те, Деми!“ Аз отвърнах с хрипкав старчески глас: „Ти си страхотен! Неустоим!“ Аштън ме извика на сцената и аз отидох, подпряна на бастун. Бяха ми направили големи, увиснали гърди и изглеждах като истинска старица. Аштън посочи медальона си и заяви: – Нося го като символ на обичта ни! Аз пък показах гривната си и обясних: – А това е гривна за самоличност. На нея пише, че имам диабет! Целунахме се и ченетата ми се озоваха в устата му. Зрителите се заливаха от смях и бях доволна, че за пръв път не се интересувам от таблоидите. Живеех така, както искам. Какво значение има възрастта, бях на четирийсет и две! И бях бременна... Аштън лепеше бележки навсякъде у дома: „Не забравяй, че си вълшебна“, „Обичам те“ и какво ли не още. Чувството да съм с мъж, който иска да съм доволна, щастлива и да се радвам на живота, беше неописуемо. Заведе ме в Мексико на романтична ваканция по случай Свети Валентин. В апартамента имаше пътека от рози и вана със свещи. Това беше първата ни почивка само двамата – с масажи и легло с балдахин на плажа, – но повечето време прекарвахме в... спалнята. Една вечер най-сетне се облякохме, отидохме на вечеря и Аштън си поръча чаша червено вино. По едно време каза: – Това с алкохолизма е много странно... Мисля, че пиенето е въпрос на мярка. Как исках да се владея и да пия чаша вино на вечеря или понякога да обръщам по един шот текила! Вече двайсет години бях пълен трезвеник, а това не е никак лесно. Много хора пият като млади, а после с годините навлизат в умерени отношения с алкохола. Бях имала толкова много проблеми с храната, но в крайна сметка успях да ги преодолея. Дали можех да контролирам и зависимостта към алкохола? След шест седмици ми направи предложение. Разхождахме се на залез по плажа в Перът Кей, той коленичи и ми подари винтидж пръстен „Картие“. Отговорих, че трябва да помисля. Исках да съм сигурна, че не се жени за мен заради бебето. Обичах Аштън. Той също ме обичаше. А бебето щеше да сплоти семейството и да ни сближи още повече. Късно вечерта казах „да“. Бях на четирийсет и две. Едва сега се радвах от душа и сърце на това, което имам, и оценявах късмета си. Започнахме да пазаруваме за бебето. Щеше да е момиче. Решихме да я кръстим Чаплин Рей – на преводачката ми в Испания по времето, когато рекламирахме „Редник Джейн“. Името ми харесваше и беше подходящо за малкото момиченце в мен, което вече толкова обичах...