През 1996 г. Деми Мур е най-високоплатената актриса в света. За филма си „Стриптийз“ тя получава зашеметяващите 12,5 милиона долара – сума, която никоя актриса до този момент не е получавала. Следващите години обаче не са никак лесни за нея. Тя трябваше да се справи с развода с известния си съпруг Брус Уилис, омъжи се за по-младия от нея Аштън Къчър и се бори със зависимост към наркотици и алкохол. И покрай това най-много пострада филмовата ѝ кариера.
За щастие последното десетилетие беше много добро за актрисата. Тя се завърна в киното, възстанови здравето си и подобри отношенията със семейството си. И сега, след като години научавахме историята ѝ от медиите и не от особено достоверни източници, Деми Мур реши да разкаже всичко от своя гледна точка с книгата си „Всичко, което съм“.
Случи се нещо, което не бях очаквала. Реших да спра след цял живот препускане и най-сетне да се вгледам в себе си. За петдесет години натрупах доста опит, но колко от него бях оползотворила? Прекарах повечето време в страх да не би да покажа себе си. Бях убедена, че не заслужавам нищо добро, бях улисана в коригиране на всичко лошо. Защо се случи така? Това е историята на моя живот.
Ето някои от най-интересните неща, за които актрисата говори:
За отношенията с майка ѝ
Деми Мур е имала много тежко детство. Тя не познава биологичния си баща и е отгледана само от майка си. Отношенията с нея обаче са много обтегнати. Майка ѝ е наркоманка и алкохоличка, а освен това е склонна към самоубийство и дори прави няколко опита. В един от случаите е спасена именно от Деми, по това време още дете. Отношенията с майка ѝ белязват детството ѝ, а и живота ѝ след това.
Никога не знаех какво ще заваря у дома. Слабостта на мама към самоунищожение беше силно нарцистична и непреодолима. В крайна сметка намерих начин да не се предавам и отчайвам. Никога не казах: „Край! Не мога повече!“ Щях да се справя с всичко, но не трябваше да се отпускам. Често заявявах: „Майка ми не дава пет пари за...“ или „Мога да правя каквото си искам...“, но осъзнавах безсмислието на тази съмнителна свобода. Не изпитвах особено съжаление към Джини. Бях само на четиринайсет, но осъзнавах, че склонността ѝ към самоубийство беше за моя сметка. Повтарях си: „Ние сме различни и аз не съм като нея.“ И все пак се чувствах несигурна. Бях момиче с майка, която иска да се самоубие, бях изоставена от двама бащи и може би ленивото ми око беше символично доказателство за истината на моя живот, който изобщо не вървеше по лесния и прав път. Оперирах окото на петнайсет години, но недъгът се запечата в душата ми. През пубертета се превърнах от кльощаво дете с лениво око в харесвано и желано момиче. Това ме смущаваше. Не знам защо, ала отъждествявах сексуалността с нещо неприлично и срамно. Изминаха доста години, докато успея да се отърся от това чувство.
За това как е била изнасилена, когато е била дете
Един от най-ужасните спомени, които Деми Мур има от детството си, е когато е била изнасилена на 15 години. Това се е случило по времето, когато с майка ѝ са обикаляли страната и са живеели в различни градове, преди да се установят за постоянно в Калифорния. Момичето е било изнасилено от познат на майка си.
След по-малко от седмица мама каза, че пак ще се местим. Радвах се, че ще напусна това място, което ми напомняше за отвратителното преживяване с легналия върху мен Вал. Той дойде да ни помогне за багажа. Седях на задната седалка на мерцедеса на мъжа, който ме изнасили, а мама седеше отпред. Настанихме се в Ла Сиенега – комплекс от двуетажни къщи от средиземноморски тип. Вал знаеше адреса и вече не можех да се измъкна. Докато Джини подреждаше кашоните, двамата останахме насаме и той каза: – Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Погледнах го изумено и Вал повтори: – Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Никога нямаше да разбера дали майка ми е взела тези пари, за да му разреши да ме изнасили. Най-вероятно ѝ ги беше дал като добавка към наема, тъй като тя вече беше спала с него и съответно заплатила своя дял. Имам три дъщери и не мога да проумея как така една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето ѝ. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Чувствах се като сираче.
За брака ѝ с Брус Уилис
През 80-те години Деми Мур става световноизвестна актриса и през 1987 г. се жени за Брус Уилис, който днес една от най-големите звезди в Холивуд, но по това време все още не е достигнал върха на славата си („Умирай трудно“ излиза чак през 1988 г.). С времето те стават най-известната двойка в Холивуд и няма да е грешка да кажем, че са Бранджелина на своето време.
Бях само на двайсет и пет, а животът ме завъртя и нямаше спиране. Сватба, бременност, прекрасна дъщеричка. С Брус бяхме известни и с толкова много пари, колкото и не си бяхме помисляли, че някога може да имаме. Звучи като живот приказка, но не след дълго се оказа, че никакви пари, успех или слава не могат да изцелят обременената с горчивини и тлеещи травми душа.
За брака ѝ с Аштън Къчър
След като бракът ѝ с Брус Уилис се разпада, Деми Мур се омъжва за популярния от сериала „Шеметни години“ актьор Аштън Къчър. Къчър е с 15 години по-млад от нея и тъй като тъкмо е приключила връзката си с един от най-високоплатените актьори в Холивуд (по това време вече са излезли култови филми като „Криминале“, „Петият елемент“ и „Армагедон“, така че Уилис е успял да застигне и да надмине успеха на бившата си съпруга), всички погледи са насочени към новата ѝ любов.
Бракът с Къчър е кратък и не особено щастлив, а изневерите на младия мъж са известни на всички. Деми Мур забременява от него, но тъй като по това време вече е започнала да злоупотребява с алкохола и наркотиците, губи бебето.
Къчър и Деми Мур се разделиха през 2013 година.
За успеха и това как трудният път в живота е помогнал на актьорската ѝ кариера
Цялото страдание, необходимостта да контролира чувствата си и да бъде възрастният и отговорният в семейството помагат на Деми Мур да успее в актьорската си кариера. И макар пътят ѝ да има периоди на възходи и падения, днес тя може да погледне назад и да извлече поуки дори от грешките си.
Дишах според указанията и прикривах чувствата си, като бях спокойна, че те са в мен, но това го знаех само аз. На снимките на „Призрак“ се научих да ги владея с дишане. Случва се понякога да блокирам, но така или иначе този филм беше повратен момент за мен както в личен, така и в професионален аспект. Един млад журналист веднъж спомена, че любимата му сцена от всички филми била сцената в „Ангелите на Чарли: Газ до дупка“, когато на лицето ми се отронва една-единствена сълза. Усмихнах се и му казах, че винаги съм била страхотна актриса. Той ме попита и за ролята ми в „Призрак“. – Радвате ли се, че ви сочат за пример на филмова героиня, чийто плач е напълно достоверен? Не само се радвах, а и се гордеех – аз, която никога не плача, бях станала известна със сълзите си.
От 9 декември книгата „Всичко, което съм“ вече е по книжарниците и може да научите цялата история на Деми Мур, включително неща, които актрисата споделя за пръв път. Книгата определено е един от най-любопитните мемоари, излизали в последните години.
