Това е цитат от една от 100-те най-често забранявани книги на XX век - "Заеко, бягай" от Джон Ъпдайк.
Ако не сте я чели, тя има ново издание - този път от изд. "Ера". Горещо я препоръчваме - причините са в добрия език и чудесен сюжет: доскоро Хари Енгстръм-Заека се е радвал на безгрижен и славен живот. Сега той е нещастен млад баща от предградията. На 26 години Хари е приклещен в капана на съмненията и неудовлетвореността. Зарязва семейството си и поема по дългия път към себе си. Лута се в лабиринтите на самотата и семейния дълг, на собствените си желания и обществените порядки, секса и духовността. Но Заека неизменно вярва, че е избрал правилната посока и е прекрачил невидимата граница към спасението.
„Заеко, бягай” е обявен за един от 100-те най-добри романи на всички времена, а неговият автор е носител на многобройни отличия, сред които и наградата „Пулицър”.
Поредицата с главен герой Заека включва и романите „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”, публикувани в четири различни десетилетия. Тя разкрива в детайли живота на обикновения човек на фона на различните икономически, социални и културни условия в тези периоди. Серията се превръща в панорама на втората половина на XX век. Самият Ъпдайк казва, че е „хроника на съдбата на моя герой и нашата страна.”
