Любовните глътки днес са от Огнян Фунев, "Също силно..."
Сипвам си
Обичам те!
Аман.
Сипвам си
Обичам те!
Аман.
Повтарям си.
Сипвам си
Обичам те.
Гледам те.
Устните ти...
Сипвам си
Устните ти...
Гледам те.
Устните ти...
Сипвам си
Гледам те.
Аман!
***
Имам нужда от една любов,
за да се оглеждам тайно в ресторантите,
търсейки маса във ъгъла.
Имам нужда от полуотворените уста
на една просветена любов.
И малко нещо загубена.
Да я взимам премръзнала,
сред съскащата киша на шосето,
и тя да не ми се сърди,
че не мога да съм точен.
Ще целофанирам целия свят със своята любов,
ще изпиша с трепкащ неон
малкото й име, отразено
в локвата пред блока.
***
Искам да те взема с този черен и опушен влак
и да те откарам с мен
- далеч оттук, в един креват.
Широк,
със грохнала пружина,
с дюшек, изпускащ облак прах.
На таблите олющената ламарина
да пука гръмко в стихналия мрак.
Да се гледаме в очите дълго,
да те завия със чаршафа нов,
и да направиме спокойно, мъдро,
дългоочакваната си любов.
Ще лежиме светли в тъмнината,
отвън провинцията ще шуми,
и по тавана ще се плъзгат леко,
от фаровете светлини.
Ще ме помилваш трогната и нежна,
ще капе в дъното чешмата,
и ще заспя до тебе неусетно,
обгръщайки ти рамената.
Огнян Фунев е художник и поет. В стихосбирката му "Наблизо съм..." са събрани прокобни редове, написани преди ранната му смърт. Книгата е илюстрирана с колекция от негови неповторими плакати.
"Огнян Фунев живя искрено и великодушно като лъв, умря рано, нелепо, в нечовешка агония. Бог наказва тези, които обича... Има нещо отвратително неспреведливо в живота - умря един висш, сияещ мозък... артист, рицар", пише в послеслова съставителят на книгата Александър Ангелов.
