"Силата на ума" ще те поведе по невронните пътеки на твоя мозък, за да ти покаже как да установиш контрол върху мисленето си и да моделираш бъдещето си. Необходимо е да идентифицираме деформираните мисловни  модели, за да се преборим с тях, убеждава ни авторът. Ако се научим да управляваме въображението си, то може да ни тласне към успех във всички сфери на живота. Целта на тази книга е читателят да научи повече и за начина, по който функционира човешкият мозък, както и за особеностите на самия умствен процес.

"Силата на ума" - поредният бестселър на Джеймс Борг, излиза у нас на 9 февруари.



Джеймс Борг е практикуващ психолог и бизнес консултант в областта на междуличностните умения и мениджмънта. Кариерата му обхваща реклама, продажби, маркетинг, журналистика, психология на работното място. Автор е на бестселърите "Езикът на тялото" и "Изкуството на убеждаването", преведени по цял свят. Със "Силата на ума" Борг успява да ни убеди, че не подсъзнанието, а съзнанието може всичко, стига да установим контрол върху вътрешните си съпротиви.

Прочетете откъс от "Силата на ума">>>

 

Знаеш ли, че през главата ти минават средно около шейсет-осемдесет хиляди мисли на ден? Смайващо, нали? Това означава, че качеството на мислите ни е отговорно за начина, по който се чувстваме и държим в обществото.

Този диалог вътре в твоя ум е отговорен за автобиографията на живота ти. Мисленето ти може да те тласне към успех, но може и да ти попречи. И така, за да промениш живота си, е необходима единствено промяна в мисленето.

Контролираш ли ума си, или той те контролира? Когато осъзнаеш, че ти си този, който държи юздите, ще си дадеш сметка, че всичко е възможно.

Начинът, по който се чувстваш всеки ден, зависи само от твоите разсъждения. И понеже става дума за собствения ти живот, мислите ти имат решаващо значение. Няма две мнения – за всеки от нас животът е битка, в една или друга степен. Сблъскваме се с разочарования, тревоги, чувство за безсилие и финансови затруднения, обсъждаме неминуемата гибел на планетата, а да не говорим какво ни костват травмите, причинени от себеподобните ни.

И макар за гнева, стреса, тъгата, отвращението, безпокойствата и какво ли още не да е някак естествено да виним другите или „сценария“ на самия живот, само умът е този, който диктува чувствата и определя поведението ни.

Ти се превръщаш в онова, за което мислиш – нищета, болка, проблеми, обич, доброта, надежда... Зависи какво си избрал.

Как се справяме с предизвикателствата на ежедневието и колко тревожни се чувстваме, зависи изцяло от начина, по който виждаме всяка една ситуация. Важен е „филтърът“, през който възприемаме света.

Мисълта е това, което има значение

Казано по-просто, ако не сме в състояние да променим хората около нас и собствената си житейска ситуация, то можем да променим поне онова, което подлежи на контрол. Можем да използваме силата на ума и да актуализираме начина си на мислене, а това без съмнение ще се отрази на нашите чувства.

Въпросната техника е много ефикасна и неслучайно води началото си от дълбока древност. Различни философи и мислители са си предавали щафетата през вековете. Докато тя стигне до Албърт Елис – клиничният психолог я поема преди петдесет години, когато създава Рационално-емоционалната поведенческа терапия, ознаменувала нарастващото значение на промяната в мисленето. Личните ми наблюдения в областта на социалната и когнитивната психология са много по-богати благодарение на Елис и изучаването на неговите техники, положили основите на извънредно успешната Когнитивна поведенческа терапия.

Ние сме щастливци, защото от 90-те години насам знаем много повече за дейността на мозъка. Вече знаем, че от увеличаването на броя връзки между невроните (мозъчните клетки) зависи неговият растеж. Колкото повече ползвате и „тествате“ своя мозък, толкова по-здрави стават връзките, умножават се и се обновяват. Тези открития предизвикаха коренна промяна в разбирането ни затова как самият мисловен процес променя мозъка. Възможно е да сте чували термина „пластичност“ на мозъка, който е свързан със способността на нервната система да се настройва към промените в средата.

Възможно ли е тогава да има нещо по-важно от мислите ни? Те присъстват във всичко, което правим, ние мислим ежедневно. Но много от нас приемат този процес за даденост. Нашият ум работи непрестанно, но много хора не посвещават и мисъл на самия мисловен процес! Едва ли има по-съществена тема от тази, тя е в сърцевината на всичко.

Само си помислете. Огледайте се. Всичко, което виждате, се е родило като мисъл в нечия глава. Дизайнът на този стол, корицата на онази книга, будилникът, лаптопът, който ви позволява да пребивавате някъде далеч от офиса или дома. Нека се задълбаем още малко в „по-големи“ работи: компютърът (наследен от гореспоменатия лаптоп); изобретяването на такова средство за комуникация като телефона; фактът, че третираме стационарните телефони като даденост; идеите за все повече и най-разнообразни мобилни устройства. А какво ще кажете за телевизора? Продукт на идеята, че една чудотворна катодно-лъчева тръба може да се трансформира в плоско изображение. А онзи самолет, дето с лекота достига височина 30 000 фута...

Мисля, че изясних становището си. Всички човешки усилия, свързани с най-значимите открития, с напредъка в медицината и постиженията в сферата на храненето, с инженерството, архитектурата и бизнеса – всичко това се е пръкнало като мисъл в нечия глава.

Нещо повече, тези хора са направили по-трудния избор. Те са решили да преследват мечтите си, а не да възприемат удобна позиция от типа: това няма да проработи; звучи комично; не съм сигурен, че ще се получи; ще ми се присмиват; по-добре нещата да останат такива, каквито са; това няма как да стане. Другият проблем е ниската самооценка: не, не ме бива достатъчно в това. И така нататък.

Както споменах по-рано, умът може да постигне чудеса, но същият този ум може и да пречи, при това безмилостно. 

"Силата на ума" излиза на 9 февруари
Colibri, цена: 16 лева