Търсенето на разкази за произхода, които да свържат отделните познания, е старо колкото и човечеството.  Повечето историци изследват детайлите – точните дати, личностите, документите. Но какво трябва да се направи, за да се изследва цялата история – от Големия взрив до наши дни, че и какво ни очаква в бъдеще? 

Американският историк Дейвид Крисчън се стреми да отговори точно на този въпрос, създавайки проекта "Голямата история". Луксозното издание на "Произход на всичко" е различната история, която не признава националните граници и разкъсания начин, по който се преподава науката за миналото. Той повежда на пътешествие през всичките 13,8 млрд. години и ключовите събития в тях – и след тях, от които в крайна сметка произхожда Земята такава, каквато я познаваме. 

"Произход на всичко" е съвременен и ненадминат разказ, базиран на изследванията върху глобална общност от повече от седем милиарда души и който  обединява знания от всички краища на света. Това е разказ за произхода на съвременните хора и се основава на обединяващата всички ни съвременна наука.

Снимка: Сиела

Дейвид Крисчън проследява хронологично всички "прагове" на развитие на Вселената ни: от Големия взрив и появяването на първите звезди, през образуването на Слънчевата система, появата на първия живот на Земята, развитието на цивилизациите до техния предстоящ крах и изчезването на Вселената. 

"Произход на всичко" е история, в която миналото, настоящето и бъдещето образуват хармоничен разказ, в който в крайна сметка виждаме своето отражение – на вид, който може да и да гледа с разбиране назад, и да мечтае за това, което го очаква занапред.

"Написах тази книга с оптимистичното убеждение, че ние, съвременните хора, не сме обречени на хронично състояние на фрагментарност и безсмислие. От творческия ураган на съвремието ни се появява един нов, световен разказ за произхода, изпълнен с толкова смисъл, благоговение и загадки, колкото и всеки един традиционен разказ за произхода, но основаващ се на съвременните научни постижения на редица дисциплини", казва Дейвид Крисчън.

"Отдавна се възхищавам на Дейвид Крисчън. В "Произход на всичко" той елегантно поднася доказателства и прозрения от различни области на науката в един достъпен исторически разказ", коментира основателят на "Майкрософт" Бил Гейтс.

Снимка: Сиела

Прочетете откъс от "Произход на всичко" от Дейвид Крисчън, която излиза от издателство "Сиела". >>>

 

Въведение

Формите, които идват и си отиват – и твоето тяло е една от тях – са проблясъци от танците на моите ръце и крака. Опознай ме във всичко и от какво тогава би се страхувал?

Думи, които Камбъл си представя, че казва бог Шива.

"Героят с хиляди лица“, Джоузеф Камбъл

Колкото крайно невъзможни да са всички тези събития, те навярно са дотолкова като онези, които са могли да се случат, доколкото и всички други, които никога не са се случвали, изобщо е вероятно някога да бъдат.

Джеймс Джойс, "Бдение над Финеган"

Появата ни в тази Вселена не е наш избор, не избираме сами нито времето, нито мястото. За няколко мига – сякаш космически светулки, ние ще пътуваме с други хора, с нашите родители, сестри и братя, с децата ни, с приятели и врагове. Ще пътуваме и с други форми на живот – от бактерии до павиани, със скали и океани и полярни сияния, с луни и метеори, планети и звезди, с кварки и фотони и свръхнови и черни дупки, с охлюви и клетъчни телефони и с много, много празно пространство. Шествието е богато, пъстро, какофонично и мистериозно и макар че ние, човеците, накрая ще го напуснем, то ще продължи. В далечното бъдеще към него ще се присъединят и ще го напуснат и други пътници. Накрая обаче шествието ще изтънее. След безчет години ще се стопи като призрак при изгрев, разтваряйки се в океана на енергия, от която се е появило първоначално.

Каква е тази странна тълпа, с която пъуваме? Какво е нашето място в това шествие? Откъде е тръгнало, накъде отива и как ще изчезне накрая?

Днес ние, хората, можем да разкажем разказа за това шествие по-добре от всякога. Можем да определим с изключителна точност какво се мержелее там, на милиарди светлинни години от Земята, както и какво е станало милиарди години назад. Можем да направим това, защото имаме много парчета от пъзела на познанието и така ни е по-лесно да си представим цялата картина. Това е едно удивително и съвсем ново постижение. Много от парчетата пъзел от нашия разказ за произхода се появиха по време на моя собствен живот.

Можем да изградим тези обширни карти на нашата Вселена и нейното минало отчасти защото имаме големи мозъци и както всички организми с мозъци, ги използваме, за да създадем мисловни карти на света. Тези карти ни предоставят нещо като виртуална реалност, която ни помага да намерим нашия път. Ние не можем да видим света директно с всичките му подробности; това би изисквало мозък с размера на Вселената. Но можем да създадем прости карти на фантастично сложната реалност, като знаем, че тези карти отразяват важни елементи от истинския свят. Схемата на лондонското метро пренебрегва по-голямата част от криволиците и завоите, но въпреки това помага на милиони пътници да се ориентират из града. Тази книга предлага нещо като картата на лондонското метро за Вселената.

Това, което отличава хората от всички други биологични видове с мозък, е езикът – средството за общуване, което е изключително мощно, защото ни дава възможност да споделяме отделните си карти за света и по този начин да съставяме много по-големи и по-подробни карти, отколкото създадените от един отделен мозък. Споделянето ни дава възможност да изпитаме детайлите на нашите карти, сравнявайки ги с милиони други карти. Така всяка група хора изгражда познание за света, съчетаващо прозренията, идеите и мислите на много хора в течение на хиляди години и много поколения. Пиксел по пиксел чрез този процес на колективно учене хората създавали все по-богати карти на Вселената през двеста хилядите години на съществуването ни като вид. А това означава, че една малка част от Вселената е започнала да наблюдава себе си. Сякаш Вселената бавно отваря очи след дълъг сън. Днес тези очи виждат все повече и повече благодарение на световния обмен на идеи и информация; точността и стриктността на съвременната наука; новите изследователски средства – от ускорителите на частици до базираните в Космоса телескопи; и компютърните мрежи с колосална изчислителна мощ.

Историята, който ни разкриват тези карти, е най-величествената история, която можете да си представите. 

Като дете не можех да разбера нищо, докато не го наместех в някакъв вид карта. Също като много други хора аз се мъчех да направя връзки между отделните дисциплини, които изучавах. Литературата нямаше нищо общо с физиката; не виждах никаква връзка между философията и биологията или между религията и математиката, или икономиката и етиката. Продължавах да търся някаква рамка, нещо като карта на континентите и островите на човешкото познание; исках да видя как се разполагат те едни спрямо други. Традиционните религиозни разкази не ми помагаха, защото, прекарвайки детството си в Нигерия, бях научил от рано, че различните религии предлагат различни и често противоречиви рамки на познанието как светът е станал това, което е.

Днес в нашия глобализиран свят се появява нова рамка за познанието. Тя се строи, развива и разпространява колективно от хиляди хора от множество научни области и в редица държави. Свързването на отделните прозрения може да ни помогне да видим неща, които не виждаме, стоейки в очертанията на отделните дисциплини; то ни помага да видим света от върха на планината, а не от ниското. Можем да видим връзките, свързващи различните научни пейзажи, така че можем да навлезем по-дълбоко в теми като естеството на сложността, естеството на живота, дори естеството на нашия собствен вид! Та нали понастоящем ние изучаваме хората, гледайки през обектива на многобройни различни науки (антропология, биология, физиология, приматология, психология, лингвистика, история, социология), но тясната специализация затруднява специалиста да отстъпи достатъчно назад, за да види човечеството като цяло. 

Търсенето на разкази за произхода, които да свържат отделните познания, е старо колкото и човечеството. Обичам да си представям група хора, седнали около огъня на залез-слънце преди четирийсет хиляди години. Представям си ги на южния бряг на езерото Мънго, в областта на езерата Уиландра в Нови Южен Уелс, където са намерени най-старите човешки останки в Австралия. Днес това е домът на племената паакантджи, нгиампама и мути мути, но ние знаем, че техните предци са живели по тези земи най-малко от четиридесет и пет хиляди години. 

През 1992 г. останките на един от предшествениците (наречен Мънго 1), открити от археолозите през 1968 г., най-накрая бяха върнати на местната аборигенска общност. Това беше млада жена, частично кремирана.1 На половин километър от нея бяха открити останки на друг човек (Мънго 3), вероятно мъж, умрял на около петдесетгодишна възраст. Той е страдал от артрит и тежка дентална ерозия, която вероятно е получил от дъвчене на влакна, за да си прави мрежи или въжета. Тялото му било погребано внимателно и благоговейно и поръсено с прах от червена охра, донесена от двеста километра. Мъжът Мънго бе върнат при езерото Мънго през ноември 2017 г.

И двамата са умрели преди около четиридесет хиляди години, когато езерата Уиландра, днес сухи, били пълни с вода, риба, миди и ракообразни и привличали множество птици и животни, които можели да бъдат ловувани или хващани с капани.2 По онова време животът край езерото Мънго бил доста добър.

В моите въображаеми разговори край огъня участват момичета и момчета, по-възрастни мъже и жени, родители, баби и дядовци, някои са загърнати в животински кожи и люлеят бебета.

Децата се гонят по брега на езерото, докато възрастните си дояждат мидите, току-що уловената риба, сладководните австралийски раци и пържолата от валаби. Постепенно разговорът става сериозен, думата взима един от старците. През дългите летни дни и студените зимни вечери старците преразказват това, което са научили от своите предци и учители. Те обсъждат такъв тип въпроси, които винаги са ме вълнували. Как се е получил пейзажът с неговите хълмове и езера, с неговите долини и дерета? Откъде са дошли звездите? Кога са живели първите хора и откъде са дошли? Дали пък винаги не сме били тук? Имаме ли връзка с варана, с валабито и емуто? (Отговорът на хората от езерото Мънго и на съвременната наука на последния въпрос е категорично „Да!“.) Разказвачите преподавали история. Те разказвали как нашият свят бил създаден от могъщи сили и същества в далечното минало. 

Редени в течение на дълги дни и нощи, техните разкази описват големите основополагащи идеи на хората от езерото Мънго. Това са идеи, които битуват отдавна; идеи, които се запазват непроменени. Те се напасват, за да образуват огромна мозайка от информация за света. На някои от децата части от тези разкази може да са им се стрували твърде сложни, за да ги разберат от първото чуване. Но те слушали тези разкази много пъти, разказани по различни начини, и свиквали да си служат с тях и с дълбоките идеи в тях. Когато децата пораснели, историите вече били в кръвта им. Те ги познавали добре и оценявали тяхната красота и по-фините детайли и значения.

Когато говорят за звездите, пейзажа, вомбатите и валабитата и за света на своите предшественици, учителите изграждат обща карта на познанието, която показва на членовете на общността тяхното място в един богат, красив, а понякога и плашещ свят: Това сте вие; оттук сте дошли; това го е имало, преди да се родите; това е цялата картина, от която вие сте една малка част; това са отговорностите и предизвикателствата да живеете в общност от себеподобни. Разказите имат голяма сила, защото хората им вярват. Създават усещане за истинност, защото се основават на най-доброто познание, предавано от предците от поколение на поколение. Тяхната точност, достоверност и съгласуваност са били изпитвани не един и два пъти чрез богатите познания за хората, звездите, пейзажите, растенията и животните, достъпни за общността от Мънго и нейните предци и съседи.

Всички ние можем да се възползваме от картите, създадени от нашите предци. Великият френски социолог Емил Дюркем твърди, че картите, криещи се в разказите за произхода и религиите, са фундаментални за нашето самоосъзнаване. Без тях, казва той, хората могат да изпаднат в толкова дълбоко отчаяние и чувство за безсмислие, че може да стигнат до самоубийство. Нищо чудно, че почти всички общества, които познаваме, са сложили разказа за произхода в сърцето на образованието. В палеолитните общества учениците учели разказа за произхода от старейшините точно както по-късно книжовниците учели съкровените разкази за християнството, исляма и будизма в университетите в Париж, Оксфорд, Багдад и Наланда.

Любопитното е обаче, че модерното светско образование няма убедителен разказ за произхода, който да свързва всички области на познанието. И това донякъде обяснява защо чувството на дезориентация, разделение и безпътица, описано от Дюркем, е повсеместно осезаемо в днешния свят – в Делхи или Лима, както и в Лагос или Лондон. Проблемът е, че в един глобално свързан свят има толкова много локални разкази за произхода, които се конкурират за вниманието и вярата на хората по един или друг начин. Така че повечето съвременни просветители се фокусират върху части от разказа и учениците учат за своя свят предмет по предмет. Хората днес учат за неща, за които нашите предци на езерото Мънго не са и чували – от математически анализ до съвременна история и как се пише компютърен код. За разлика от хората от езерото Мънго обаче нас рядко ни насърчават да съберем тези знания в един свързан разказ така, както глобусите в старомодните класни стаи събираха хиляди локални карти в една обща карта на света. И това ни оставя с фрагментирано познание и за реалността, и за човешката общност, към която всички ние принадлежим.