В сряда, 16 септември, американският писател Уинстън Грум почина на 77-годишна възраст.
Повечето от вас може и да не са чували името на писателя Уинстн Грум и по всяка вероятност не сте чели нито една от книгите му, но без съмнение заглавието на най-популярната му книга ще ви е известно – той е автор на романа „Форест Гъмп“.
Уинстън Грум е роден в щата Вашингтон и като малък мечтае е да последва баща си в адвокатската професия. Когато става по-възрастен открива, че истинското му призвание е писането.
Уинстън Грум е учил във военно училище и след като завършва Университета на Албама служи в американската армия от 1965 до 1967 година. Грум е ветеран от войната във Виетнам. По тази причина най-често срещаната тема в творчеството му е именно войната. В книгите му четем за войната във Виетман, американската Гражданска война и Първата световна война.
През 1985 г. Уинстън Грум се връща в родния си град в Алабама, където започва работата си по романа „Форест Гъмп“. Книгата е публикувана през 1986 г. и не предизвиква почти никакъв интерес сред публиката и критиците.
Няколко години след излизането на романа, правата за екранизация на книгата са купени и няколко режисьора получават предложение да направят филм. Един от тях е Тери Гилиъм, който отказва. В крайна сметка честта се пада на Робърт Земекис, на когото оригиналната книга не му допада особено:
„Решихме да обърнем двата основни елемента на книгата, за да поставим романтичната история на първо място, а приключенията на героя на второ“, споделя Земекис. „Освен това книгата е цинична и студена, а във филма Гъмп е много благоприличен персонаж и винаги верен на думата си.„
Филмът „Форест Гъмп“ излиза през 1994 г. и моментално става един от най-големите хитове на годината. На наградите „Оскар“ филмът побеждава основния си конкурент, превърналият се в класика „Изкуплението Шоушенк“ и получава 6 награди, сред които и трите най-големи – за филм на годината, за режисура и за сценарии. Актьорът Том Ханкс получава „Оскар“ за ролята си на Форест Гъмп и става един от малкото актьори, получили наградата две поредни години.
На следващата страница може да научите кои са най-големите разлики между книгата и филма >>>
7-те най-големи разлики между романа за Форест Гъмп и култовия филм по него
7. Произходът на най-добрия му приятел
Във филма: Когато се записва в армията, Форест Гъмп се запознава с чернокож мъж на име Бъба. Двамата стават много добри приятели и заминават за Виетнам, където Бъба е убит. В негова чест Форест използва спестяванията си, за да си купи корабче за лов на скариди и да започне бизнес, каквато е била мечта на Бъба.
В книгата: Форест се запознава с най-добрия си приятел в колежа, а не в армията. По тази причина младежът е описан като бял и няма как иначе, заради сегрегацията в американското общество по времето, когато се случва действието в романа.
6. Отношенията му с лейтенант Дан
Във филма: След като напуска армията, Форест се среща отново с лейтенант Дан. Бившият му командир става част от неговия бизнес със скаридите и когато Форест се отказва, Дан продължава да ръководи компанията.
В книгата: Лейтенант Дан изобщо не идва при Форест на корабчето, вместо него компания му прави една маймуна.
5. Самият Форест Гъмп
Във филма: Във филма Форест Гъмп има нисък коефициент на интелигентност забавено умствено израстване. Форест е честен и изключително благороден. Той е абсолютно отдаден на три неща – на Джени, на майка си и на Бог. Неговите успехи се дължат на феноменалната му целеустременост.
В книгата: За разлика от екранния Форест, който внимава да не каже и една по-груба дума, този в книгата не спира да псува. Форест Гъмп от романа на Уинстън Грум също има нисък коефициент на интелигентност, но в някои сфери е ненадминат гении. Казва се, че мозъкът му работи като компютър и Форест е ненадминат шампион в шаха.
4. Шините на краката му
Във филма: Една от най-култовите сцени от филма, а и изобщо в киното, е тази, в която група хулигани нападат Форест, който се е родил с изкривен гръбнак и е принуден да носи шини на краката си. Джени му казва да тича и Форест започва да се мъчи да избяга, подскачайки с шините си. Изведнъж шините стават на парчета и се оказва, че Форест е изключително бърз.
В книгата: Литературният Форест няма гръбначно изкривяване, не носи шини и на бързото тичане никога не се отдава толкова голямо значение, колкото във филма. Когато побойниците го нападат, Форст просто отвръща на удара и се бие с тях. В книгата липсва и сцената към края на филма, когато Форест Гъмп решава да тича без цел и посока и създава цяло движение от последователи.
3. Синът на Форест Гъмп
Във филма: След като години се опитва да стигне Джени и веднъж спи с нея, Форест научава, че жената е забременяла от него и е родила син. Форест, Джени и малкият Форест живеят заедно известно време, преди Джени да почине, а Форест започва да отглежда сина си сам.
В книгата: Джени не умира, но и не остава да живее с Форест Гъмп. Жената взема сина си и отива да живее при друг мъж, оставяйки Форест сам за пореден път.
2. Форест Гъмп в космоса
Във филма: Форест никога не отива в космоса, най-много до Китай.
В книгата: Колкото и да не ви се вярва, в историята, разказана от Уинстън Грум, гениалният идиот Форест започва работа за НАСА и става космонавт.
1. Животът не е като кутия с шоколадови бонбони
Във филма: Никой няма право да се нарича киноман, ако не знае наизуст репликата „Майка ми винаги казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони – никога не знаеш какво ще ти се падне.“
В книгата: Макар да я има на корицата на българското издание на книгата, тази реплика никога не се споменава в романа на Уинстън Грум. Най-близкото е „Да си идиот не е кутия с шоколадови бонбони“, което изобщо не е същото.
Макар да е прието да се счита, че книгата винаги е по-добра от екранизацията по нея, „Форест Гъмп“ е доказателство, че в ръцете на талантлив режисьор една интересна история може да стане наистина феноменална.
