Книга за смеха и забравата“ изобилства от истории, характери и игри на въображението. Това е романът, осигурил първия голям международен успех на Кундера в края на 70-те. Както и останалите му творби, той е ценен отвъд историческите си импликации.

В седем виртуозно интегрирани части различни аспекти на човешкото съществуване са преекспонирани и омаловажени, реорганизирани и подчертани, анализирани отново и... отново изживяни. Това е роман, посветен на Тамина, а в момента, в който Тамина слиза от сцената, става роман, предназначен за Тамина.

Откъс от романа >>

 

През февруари 1948-а комунистическият ръководител Клемент Готвалд застана на балкона на един бароков дворец в Прага, за да приветства стотиците хиляди граждани, струпани на площада на стария град.

 

Заобиколен бе от другарите си, а до него, съвсем близо,
стоеше Клементис. Валеше сняг, беше студено, а Готвалд бе гологлав. Изпълнен със загриженост, Клементис свали калпака си и го сложи на главата на Готвалд.
Секцията за пропаганда размножи в стотици хиляди екземпляри снимката на балкона, от който Готвалд, с калпак на главата, заобиколен от другарите си, говори на народа. Именно на този балкон започна историята на комунистическа Чехия. Всички деца познаваха въпросната снимка, тъй като я бяха виждали по афишите, в учебниците или музеите.

Четири години по-късно Клементис бе обвинен в предателство и обесен. Секцията за пропаганда моментално го заличи от Историята и, разбира се, от всички снимки. Оттогава Готвалд е сам на балкона. Там, където стоеше Клементис, се вижда голата стена на двореца. От Клементис е останал само калпакът върху главата на Готвалд.
Годината е 1971-ва и Мирек казва: борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата.

По този начин той иска да оправдае това, което приятелите му наричат неблагоразумие – че грижливо си води дневник, пази кореспонденцията си, прави протоколи на всички събрания, в които обсъждат положението и се питат как да продължат нататък. Мирек им обяснява: не вършат нищо, което да противоречи на конституцията. Да се крият и да се чувстват виновни би означавало да се признаят за победени.

Преди седмица, докато работеше с бригадата си от строителни работници на покрива на една сграда, той погледна надолу и му се зави свят. Загуби равновесие и се задържа за една лошо закрепена греда, която поддаде. После се наложи да го измъкват.

На пръв поглед изглеждаше сериозно наранен, но малко по-късно разбра, че само ръката му е счупена. Тогава си каза със задоволство, че ще му дадат няколко седмици отпуск и най-после ще може да уреди някои работи, за които досега не бе имал време.

Накрая все пак се бе съгласил с мнението на по-благоразумните си приятели. Конституцията действително гарантира свободата на словото, но законите наказват всичко, което може да бъде определено като посегателство срещу сигурността на държавата. Никога не се знае кога държавата ще се развика, че тази или онази дума заплашва сигурността й. Затова реши да пренесе компрометиращите писания на сигурно място.

Но първо му се щеше да уреди историята със Здена. Опита се да й телефонира в града, в който тя живееше, на стотина километра от Прага, ала не можа да я намери. Така загуби четири дни. Едва предишния ден успя да говори с нея. Тя му обеща да го чака този следобед.

Седемнайсетгодишният син на Мирек се възпротиви: Мирек не можел да шофира с гипсирана ръка. И наистина му бе трудно да шофира. Бинтованата ръка висеше пред гърдите му безпомощна и безполезна. За да сменя скоростите, Мирек трябваше да пуска волана.

Бе имал връзка със Здена преди двайсет и пет години и от онова време пазеше само няколко спомена.

За автора >>

 

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Освен с настоящото заглавие, той е популярен с романи като „Непосилната лекота на битието“ (елегантно екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман) „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“ и „Самоличност“. Модернистичният стил на Кундера се отличава с ловка и въздействаща фрагментарност на повествованието, ониризъм, психоаналитични наблюдения и философска дълбочина.

 

С „Книга за смеха и забравата“ издателство „Колибри“ поставя началото на нов издателски проект с оригинална концепция. В него са поместени най-емблематичните книги на Кундера, превеждани на български, както и три непревеждани романа. Всички книги ще са в луксозно оформление и с твърди корици.

Цена: 18 лв.