Ако случайно ви е убегнала от погледа "Синята птица" от Морис Метерлинк, сега е моментът да я уловите в ръцете си. Това е една възхитителна творба, посветена на Щастието, което всички ние търсим през целия си живот. Една история за Щастието, на което, за жалост, ставаме от ден на ден все по-чужди и по-слепи. Емблематична пиеса за неговите различни превъплъщения, измерения, образи и лица.

"Синята птица" e вълнуващо послание за малките неща, които ни правят щастливи. Красива притча, понякога малко тъжна, друг път забавна и смееща се, която персонифицира Щастието в отделни и дори напълно противоречиви по характер същества. И ни призовава сами да го открием - в себе си и в другите, в света около нас и в самите нас....

Предлагаме ви откъс, който сме сигурни, че ще ви усмихне и ще ви помогне да откриете и уловите с лекота жизнерадостно пърхащата и постоянно навъртаща се около вас Синя птица на Щастието:

ЩАСТИЕТО
Чухте ли го? Дали имало Щастия у дома му! Ами че, малки клетнико, те са толкова много, че преливат и през вратите и през прозорците. Ние се смеем, пеем, създаваме толкова радост, че стените ще се издънят и покривът ще отхвръкне. Но щом нищо не си видял и нищо не си чул, напразно сме се старали… Да се надявам, че занапред ще бъдеш по-разумен… А междувременно ръкувай се сега с най-забележителните: като се върнеш у дома, по-лесно ще ги разпознаваш. И освен това, в края на някой хубав ден, вече ще можеш да ги окуражаваш с усмивка, да им благодариш с добра дума, защото те наистина правят всичко, на което са способни, за да бъде животът ти лек и приятен. Да започна от себе си: аз, твоят покорен слуга, съм Щастието-да-бъдеш-здрав. Не съм най-красивото, но съм пък най-важното. Нали вече ще ме разпознаваш? Ето го и Щастието-от-чистия-въздух, което е почти прозрачно… Ето го и Щастието-да-обичаш-родителите-си. Облечено е в сиво и винаги е малко тъжно, защото никой не го зачита… Ето ти го и Щастието-на-синьото-небе, облечено, разбира се, в синьо… Щастието-на-гората, което също така естествено е облечено в зелено — него ти можеш да виждаш всеки път, когато застанеш на прозореца… Ето го и добродушното Щастие-на-слънчевите часове в преливите на диаманта, и Щастието-на-Пролетта — в ярко смарагдовозелено…

ТИЛТИЛ
И всеки ден ли сте така красиви?

Продължава >>

 

ЩАСТИЕТО
Разбира се, още щом отворят очи, всеки ден във всеки дом е празник. А после, щом вземе да се мръква, ето ти го и Щастието-на-залязващото-слънце, по-красиво от всички царе на света. След него — Щастието-да-виждаш-как-изгряват-звездите, позлатено като някое древно божество. После — развали ли се времето — идва Щастието-на-дъжда, обсипано с бисери; Щастието-на-зимния-огън предлага на премръзналите ти ръце своето пурпурно наметало… Не говоря за най-доброто от всички — то е почти брат на големите чисти Радости, които ей сега ще видите: Щастието-на-невинните-мисли, най-светлото сред нас. И после още… Но те наистина са много, никога няма да ги изброим, а трябва да предупредя и Големите Радости — те са там, в дъното, до небесните порти, и още не знаят, че сте пристигнали. Ще им съобщя по Щастието-да-тичаш-бос-по-росата, което е най-пъргавото…
..............................
Разбира се, ние често си играем заедно… Най-отпред е Голямата-Радост-да-бъдеш-справедлив, която се усмихва всеки път, когато някоя несправедливост се оправи. Аз съм още много млад и затова не съм я виждал да се усмихва. Зад нея е Радостта-да-бъдеш-добър — тя е най-щастливата, но и най-тъжната; много трудно я удържаме да не отиде при Нещастията, които иска да утешава… Вдясно е Радостта-от-извършения-труд, редом с Радостта-да-мислиш… Ето след тях Радостта-да-вникваш, която все търси своето братче — Щастието-нищо-да-не-проумяваш…