На 17 април 2014 г. света напуска един от най-големите латиноамерикански писатели - Габриел Гарсия Маркес. Габо, като е известен в цяла Латинска Америка, е сред най-значимите автори на 20 век и става носител на Нобелова награда за литература през 1982 г.
Световноизвестна слава получава с романите си "Хроника на една предизвестена смърт", "Есента на патриарха", "Любов по време на холера", "За любовта и други демони", както и "Сто години самота" - едно от най-значимите испаноезични литературни произведения.
Днес се навършват 10 години от смъртта на Габриел Гарсия Маркес, а ние отдаваме почит към живота и творчеството на писателя с вечните му мисли и цитати.
"Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб."
"Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш."
"В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят."
"Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти."
"Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти."
"Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество."
"Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб."
"Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си."
"Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен."
"Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало."
