В тазгодишното издание на Sofia Dance Week - фестивалът, посветен на съвременното танцово изкуство, има изненада за най-малките му любители - представлението "Jugglers Illuminated". То е дело на унгарската танцова компания "Negative Variete" и сме сигурни, че наистина ще очарова и забавлява децата, а едновременно с това - ще ги запознае с идеите на един от най-бележитите унгарски творци в областта на изящните и приложни изксутва - Ласло Мохоли-Наги и с естетиката на Баухаус. Сигурни сме, че ще бъде интересно, защото дори и предните две имена да не ви казват много, децата ще имат възможност да участват активно в представлението, ще "видят" какви форми могат да "заемат" гласовете им и ще чуят вълнуваща приказка. Ние пък поразпитахме режисьорката на проекта - Viktoria Szepvolgyi, с която си поговорихме за:
Какво означава името на спектакъла - "Jugglers Illuminated"?
Искахме да комбинираме природата на нашия светлинен експеримент с позитивна, привлекателна дума, която да подскаже на децата (и на възрастните), че ако решат да дойдат, ще гледат наистина уникално шоу. Мой приятел преводач ни посъветва да използваме израза “illuminated” (осветен – англ. ез.), тъй като танцьорите са осветени по време на представлението, а думата “jugglers” (фокусник, илюзионист – англ. ез.), за да изразим илюзиите, които движенията на танцьорите, използването на различни светлинни източници и цялостната магична, ефектна атмосфера, създават.
Разкажи ми повече за вашата градска приказка на сенките - как се стигна до нея?
През 2011г. получихме покана да участваме в програма на ЕС, чиято цел беше да направи достъпни за съвсем малките деца изящните изкуства и музиката, при това чрез спектакли, които да ги въвличат в случващото се на сцената. Свързаха се с нас, защото Negative Variete - нашият проект за възрастни, посветен на Бахаус и Ласло Мохоли-Наги, беше грабнал вниманието им. Искаха да направим нещо подобно, но адаптирано специално за деца. Първоначално изглеждаше трудна задача да създадем забавно и подходящо за игри представление за толкова малки деца, без да губим стриктния, минималистичен и геометричен облик и контекст на Бауахус идеите от 20-те и 30-те години на ХХ век.. Но след това въведохме разказвач и написахме приказка, която да разказва по време на представлението. За да завършим персонажа му, намерих наистина щур костюм, чийто дизайн датира от 1922г. (нарисуван в Баухаус от Оскар Шлемер за Triadic Ballet). Направихме го много подобен. Любопитно е и е много забавно за децата.
Кое беше най-голямото предизвикателство в създаването на танцово представление, което ще забавлява и ще се хареса на децата?
Преди всичко не искахме да създадем стандартно бебешко представление, в което просто се бърбори. В същото време знаех, че е много важно да има някой на сцената, който да спечели симпатиите на публиката. По този начин децата ще могат да прекъсват и да се намесват, да се насладят на вълнуващо приключение с помощта и в компанията на актьора, така нареченият фокусник-разказвач. Трябваше да помислим и за това, че концентрацията на децата в сравнение с тази на възрастните, е значително по-малка. Това е голямо различие и се отразява пряко на начина, по който се разказва историята, освен това влияе и на самата хореография.
Ще разкажеш ли повече за прякото участие на децата от публиката в случващото се на сцената?
Творбата е базирана на съвместното съществуване на различните полета в изкуството и различни дисциплини. Идеята беше да направим гласовете на децата видими и да създадем „симфония” от тях – в реално време. Всъщност има композитор в екипа, който стои скрит в залата и в конкретен момент от постановката, когато актьорът помоли децата да имитират звуци, които са свързани с дадени предмети, той ги записва. Накрая на играта те могат да чуят „музиката на града”, композирана от техните собствени гласове. Това е малко упражнение, с помощта на което децата могат да разберат как се създава цялостната структура на една симфония, докато в същото време всеки звук си има своя форма, проектирана върху платно – най-просто казано – децата могат не само да чуят, но и да видят гласовете си.
Как избрахте танцьорите и колко време репетирахте?
Имаше кастинг и след него работихме 2 години, докато достигнем до крайния резултат – едновременно по представлението за деца, а и за възрастни. Имаше много експерименти и ако беше възможно, аз все още бих продължил да променям и развивам съдържанието. Но идва ден, в който е време да си кажеш, че е готово. И че можеш да осъществиш всичките си нови идеи в следващото представление.
Вдъхновението за този проект идва от Ласло Мохоли-Наги и неговият филмов сценарий от 1922г. "Динамиката на метроплиса" – защо се спряхте именно на тях?
Главната причина да използваме Мохоли-Наги, е че според мен е много жалко как малко по малко започваме да го забравяме. Сигурен съм, че неговият живот и творчество все още могат да вдъхновява и артистите, и публиката. Направих неколкомесечно разследване на неговите непознати и ранни публикации. Намерих сценария „Динамиката на метрополиса” от 1922г. Изглежда като дадаистка поема, типографска игра с думите. Влюбих се в този материал и започнах да мисля как бихме могли да го адаптираме за сцена. Отговорът беше: подобно на светлинните експерименти, включващи фотограми, които самият Мохоли-Наги е правил в продължение на целия си живот. Разбрах, че методологията за създаване на фотограмите е много близка до пиесите на сенките, затова реших, че цялото произведение ще е вид експеримент със светлина и сенки. Доколкото самият сценарий не съдържа конкретни изразни средства, които да ограничават реализацията или драматургията му, имах свобода в асоциациите, които да ползвам за адаптирането му.
По време на работата по концепцията и съдържанието на представлението не си позволих да забравя, че творбата (във варианта си и за възрастни, и за деца) трябва да бъде разбираема за всички, независимо от пола, възрастта, местожителството, социалния статус или познанията на гледащите за езика. Визуалният език позволява на публиката да разбере спектакъла и да се забавлява, без да е необходима подготовка. Ако някой има повече опит и познания за въпросния период в изкуството, то той също ще намери скрити послания. Каним и възрастните, защото визуалността на "Jugglers Illuminated" предлага вълнуващи моменти и за тях.
Какво внушение искате да предадете на публиката, която гледа представлението – каква е идеята му?
Жанрът на "Jugglers Illuminated" е крос-дисциплинарен. Децата виждат движенията на танцьорите и същевременно получават преживяване, близко до гледането на филмче. Понякога имат чувството, че гледат в жив фотоалбум, освен това получават вълнуващо аудио преживяване с техните собствени гласове, които се превръщат във форми на платното. След това весело шоу децата могат да разберат, че различните изкуства и дисциплини са силно свързани помежду си и могат да се вдъхновяват едни други. Освен това децата биха могли да осъзнаят, че най-простите и естествени неща – например сянката – може да бъде извор на най-вълнуващите открития и игри. Целта беше да впечатлим децата, като им представим конкретна творба с важно място в историята на изкуството, изящните изкуства от 20-те и 30-те и Баухаус. Специалният визуален език на представлението влияе на децата, без да е училищен урок. Без да е дидактично. Може и да не разберат ясно геометричните модели или по-дълбоките пластове на визуалната част, но ще получат идея, която може да се върне в умовете им по-късно, когато започнат да учат история на изкуството или се сблъскат с други творби, свързани с 20-те и 30-те.
Подготвили ли сте нещо специално за българската публика и какво да очакваме да преживеем в залата?
Изненадата е, че "Jugglers Illuminated" ще се играе на български език, тъй като сме поканили гост-актьор – Петър Мелтев. И понеже хореографията и светлините, сцените въобще, са много свързани с думите на актьора, за нас това ще бъде голямо предизвикателство. За да съумеем да го направим, трябваше да научим малко български. Затова започнахме да репетираме в Будапеща с Петър и същевременно учихме езика. Надявам се публиката да бъде отворена и любопитна да открие кои са мистериозните 8 любови на разказвача-"фокусник".
"Jugglers Illuminated" ще се играе 2 пъти, от 11:00 и 17:00 часа, на 6 октомври, събота, в Зала 11 (Люмиер) на НДК
