155 километра стена. 155 километра, които разединяват една страна и един град, разделят семейства или ги принуждават да се изселят, тласкат ги към бягство и към смъртта. Границата между Изтока и Запада, изградена по време на тайна нощна акция през 1961 г., десетилетия наред дели две държави и един народ, до падането си на 9 ноември 1989 г.

По случай 30-годишнината от падането на Берлинската стена Гьоте-институт съвместно с Дома на киното организира филмова поредица. Паралелно с нея в киното ще се проведе изложба на филмови плакати. А част от ruangrupa - куратор на Документа 15, ще изнесат открита лекция в института. Вижте повече за всяко едно от трите събития по-долу.

По повод на трийсетата годишнина от падането на Берлинската стена ще бъде показана поредица от филми, които разкриват живота в Източна и Западна Германия и разкъсаността на двете по-рано свързани държави. Филмите позволяват на зрителя да погледне от двете страни на стената, към хора и съдби, към машинациите на държавата и изпълнени с надежда нормални моменти, подобни на цветчета върху стената, които макар и в сянката на режима все пак цъфтят. Техният цвят е символ на любовта и приятелството, сплотеността и общността, които преодоляват границите.

1. Филмова програма (8.11.- 10.11.2019, откриване: 8.11., 18:30 ч., Дом на киното)

Билети: 6 лв

Всички прожекции са на немски език с български субтитри

ГУНДЕРМАН

петък, 8 ноември, 18:30 ч.

биографичен, драма, Германия 2018, 128 мин.

реж.: Андреас Дрезен

сценарист: Лайла Щилер

продуценти: Клаудя Стефен и Кристоф Фрийдел

с участието на: Александър Шеер, Анна Унтербергер, Аксел Прал, Торстен Мертен и др. Продуценска къща „Пандора“

„Гундерман“ разказва историята на Герхард Гундерман „Гунди“ - един от емблематичните изпълнители, които са вдъхновили развитието на музикалната сцена в Източна Германия - с чувствителност, обич и хумор. Гундерман е поет, клоун, идеалист. Той мечтае и е изпълнен с надежда, той обича и се бори. Той е шпионин, който бива шпиониран, той  е човек, който прави добро, но не знае кое е по-доброто. „Гундерман“ е едновременно музикален филм и любовна история, многопластова драма за вина, потисничество и конфронтация. „Гундерман“ е филм за родината, който ни връща към вече позабравеното време на ГДР и ни го представя по един различен и нов начин. Никога не е късно за това, всъщност сега е точното време.

ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ

събота, 9 ноември, 16:00 ч.

игрален, Германия, 2006, 132 минути

реж.: Флориан Хенкел фон Донерсмарк

(Оскар за чуждоезичен филм 2006, Немска филмова награда 2006) 

„Животът на другите”, дебютният пълнометражен филм на Флориан Хенкел фон Донерсмарк, се превръща в световен блокбъстър. Драмата поставя в центъра на сюжета апарата на Щази и културната сцена в Източен Берлин. За мнозина критици това е първият сериозен филм за ГДР след множество повърхностни комедии. Филмът защитава идеята, че истинското изкуство дава шанс доброто у човека да излезе наяве и посочва една възможност за помирение между жертви и извършители. Филмът обаче разделя и до днес германското обществено мнение относно историческата си достоверност.

Сбогом, Ленин!

неделя, 10 ноември, 18:30 ч.       

игрален, Германия, 2003, 120 мин.

реж.: Волфганг Бекер

сценарий: Бернд Лихтенберг

с участието на Даниел Брюл, Катрин Зас, Чулпан Каматова, Мария Симон, Флориан Лукас, Александър Байер, Бургхарт Клауснер, Михаел Гвиздек

Източен Берлин през есента на 1989 г.: майката на Алекс Кернер изпада в кома след претърпян инфаркт и така пропуска събитията около рухването на Берлинската стена. Няколко месеца по-късно, през лятото на 1990 г. тя се събужда, но според лекарите, всяко вълнение и емоция биха представлявали голям стрес за нея. Алекс се принуждава да пази в тайна разпадането на ГДР и така подкрепен от приятелите си, той поддържа илюзията за съществуването на непокътнатото старо време. До момента, когато истината не може да остане скрита. Остроумна комедия става един от най-успешните немски филми за 2003 г.

 

2. Изложба филмови плакати „30 г. от падането на Стената“ (8.11.- 12.11.2019, откриване: 8.11., 18:00 ч., Дом на киното, вход свободен)

По повод трийсетата годишнина от падането на Берлинската стена Гьоте-институт България покани млади български графични дизайнери да направят нови интерпретации на плакатите на филмите от програмата „30 г. от падането на Берлинската стена“ - "Гундерман" (2018), "Животът на другите" (2006) и "Сбогом, Ленин" (2003), които ще се излъчат в Дома на киното съответно на 8, 9 и 10 ноември. С работата си младите дизайнерки Ива Токмакчиева, Никол Дечева, Били Матеева и Елица Маринова не само правят нов преглед на филмите и техните послания, но и представят погледа на младото поколение към недалечното миналото на разделение в Европа между Изток и Запад. 

 

3. Среща с двама от кураторите на Документа 15 

Този петък, 8 ноември, от 18:00 ч. в Гьоте-институт ще се проведе среща с Реза Афисина и Исуанто Хартоно от колектива ruangrupa, който ще курира следващото издание на едно от най-престижните събития за изкуство в света – Документа в Касел, Германия. Това е най-престижната изложба на съвременно изкуство, която се случва на всеки 5 години и представя индивидуални автори-художници. Първата, през 1955 г., е замислена като инструмент за ре-интеграция на Германия в света на културата и изкуството след Втората световна война. 30 години след падането на Берлинската стена, визитата в София на представители на руангрупа – новият колективен куратор на Документа 15 през 2022 г., е част от проекта Back2school на ИСИ-София за (ре-)интеграция на българската арт сцената в световната.

Художниците-куратори Реза Афисина и Исуанто Хартоно от Индонезия ще изнесат презентация в Гьоте-институт България за визията на ruangrupa – колективният куратор на Документа 15 през 2022 г., за колаборативната работа, белязана от ценностите на равенството, споделянето, солидарността, приятелството и общността; за текущите си проекти; както и за първоначалните си идеи по повод Документа 15 през 2022 г.

„Ще представим или по-точно, ще декомпресираме художествения процес на ruangrupa през последните 19 години, пряко свързан с ежедневните художествени практики в контекста на Джакарта, Индонезия. Също така, ще създадем представа за това как ние позиционираме идентичността както в рамките на един колектив от артисти, така и като част от нашия индивидуален подход като художници, свързана с необходимостта от съществуването на самите нас като част от по-голямата общност на Джакарта. Ще направим въведение в представите ни за пространството като форма и място, където участваме в разпространението на знание и опит.“

Повече за лекторите 

Исуанто Хартоно (Iswanto Hartono, р. 1972 г., Индонезия)

Реза Афисина (Reza Afisina, р. 1977 г., Индонезия)

Като индивидуални художници и част от ruangrupa, Исуанто Хартоно и Реза Афисина участват в много национални и международни изложби, проекти и работилници. С ruangrupa като колективна художествена платформа, участват в биеналетата в: Гванджу, Южна Корея, 2002 и 2018; Истанбул, 2005; Сингапур, 2011; триеналето на Азиатско-Тихоокеанския регион в Бризбейн, Австралия, 2012; Биеналето в Сао Пауло, 2014; и в изложбата Космополис #1 в Център Помпиду, Париж, 2017. Те са част от кураторския екип на TRANSaction: Sonsbeek International през 2016 в Арнем, Холандия, както и от екипа на колективно кураторско тяло) на Documenta 15 през 2022 в Касел - Германия.

Повече за ruangrupa

ruangrupa (винаги написана с малки букви и без интервали) е вид съвременна художествена организация и колектив, основан през 2000 г. от група художници в Джакарта, Индонезия. Като организация с нестопанска цел, ruangrupa активно съдейства както за развитието на художествени идеи, така и за широкия обхват на културата в градски контекст чрез изложби, фестивали, арт лаборатории, работилници, изследвания и издаване на книги, списания и онлайн журнали. В своето развитие ruangrupa се превръща в колектив за съвременни изследвания на изкуството и екосистемите, и заедно с две други организации, представлява обществени образователни пространства, защитаващи ценностите на равенството, споделянето, солидарността, приятелството и общността.

В момента, заедно с други три художествени колективи в Джакарта, те сформират екосистема за колективни изследвания на съвременното изкуство, наречена GudSkul, част от подразделението на ruangrupa, наречено Arts Laboratory. ruangrupa Arts Laboratory (ArtLab) се фокусира върху предоставяне на пространство за изследвания и творческо/художествено сътрудничество за отделни художници или групи, както и хора от други дисциплини и сфери на дейност, пространство за съвместни проекти, в които участват художници от Индонезия и чужбина.