На 22 септември отбелязваме важен момент в българската история – 116 години от обявяването на независимостта на България.
Този ден е изключително значим за българския народ, защото символизира стремежа към свобода, национално достойнство и самостоятелност.
През 1908 г. в старопрестолния град Велико Търново, в храма „Св. 40 мъченици“, България официално отхвърля зависимостта си от Османската империя и княз Фердинанд I приема титлата „цар“. Това събитие не е просто юридически акт, а кулминация на дългогодишни усилия за утвърждаване на българската държавност и укрепване на националната идентичност.
Независимостта на България е резултат от редица сложни вътрешни и международни обстоятелства.
След Освобождението през 1878 г., страната ни е формално васална на Османската империя според Берлинския договор, а международните ограничения задържат икономическото и политическото развитие на младата държава. Но България не спира да се бори. Усилията на българския народ и политическия елит, след успешното Съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., се насочват към постигане на пълна независимост.
Провъзгласяването на независимостта не е само резултат от моментната политическа конюнктура,
но и израз на българския стремеж към равнопоставеност и свобода. През есента на 1908 г., в условията на Младотурската революция и международни кризи, правителството на Александър Малинов използва благоприятната обстановка, за да направи решителния ход. На 22 септември, в тържествена атмосфера, България заявява пред света, че повече няма да бъде зависима от чужди сили.
Този акт не само издига международния авторитет на страната, но и създава предпоставки за бъдещи национални успехи. България вече не е просто васално княжество, а независимо царство, което отстоява своето място на международната сцена.
През пролетта на 1909 г., след сложни дипломатически маневри и посредничеството на Русия, Великите сили официално признават новия статут на страната ни. Независимостта е не само признание за политическата и икономическа свобода на България, но и символ на националната гордост.
Честването на този ден ни напомня за значимостта на свободата и независимостта, които не са дадени даром, а са резултат на решителност, саможертва и дързост. Независимостта е символ на единството на българския народ и неговото несломимо желание да бъде част от цивилизования свят, равноправен и независим.